Окончателно: Не е доказано Иван Ванчев да е лобирал за Камен Ситнилски

София /КРОСС/ Не е доказано, че бившият окръжен прокурор на Хасково Иван Ванчев е лобирал за избирането на Камен Ситнилски за член на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това заяви петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и с окончателно решение потвърди отмяната на наказанието на Ванчев - "освобождаване от длъжност административен ръководител", което постанови тричленен състав още на 5 ноември 2014 г., пише "Правен свят"
Ванчев е главното действащо лице в разговорите, публикувани преди 2 години в afera.bg и станали повод за дисциплинарно производство срещу Ситнилски, приключило с уволнението му. От публикацията излизаше, че в повечето от случаи именно Ванчев звъни на останалите участници, говори за "продухване на мерниците", за "привикване" и осигуряване на гласове.
Но докато за него ВАС не намира, че са събрани достатъчно доказателства, че е нарушил магистратската етика и е уронил престижа на системата, само преди 10 дни тричленен състав обяви за доказано, че "в качеството му на зам.-главен прокурор Камен Ситнилски, чрез административни ръководители на отделни прокурори, се е възползвал от служебното йерархическо подчинение на прокурорите в страната, с цел манипулиране волята им при осъществяване на избор".
От съпоставката на двете решения излиза, че някой е лобирал за избора на Ситнилски, но този човек не е Ванчев. А всъщност ВСС го наказа, защото "от 11 юли до 24 септември 2012 г., чрез разговори с други магистрати, е изиграл съществена роля за избора на Камен Ситнилски и Румен Боев за членове на ВСС на общото събрание на делегатите, от квотата на прокурорите, проведено на 21 септември 2012 г.".
До момента равносметката от аферата с изтеклите разговори между Ванчев, Ситнилски, бившия апелативен прокурор на Бургас Емил Христов, члена на ВСС Румен Боев, председателката на Хасковския окръжен съд Миглена Тянкова и бившия председател на Районен съд-Свиленград Христо Георчев, показва, че само Ситнилски "плати" с поста си. Христов мина със забележка, а Боев никога не е бил обект на дисциплинарно производство, замесените съдии също.
Окончателното решение на ВАС няма как да върне Ванчев начело на обвинението в Хасково, но отваря възможност пред него да потърси компенсация за вредите, които му е причинило незаконното наказание.
Петчленният състав на ВАС с председател Боян Магдалинчев и докладчик Емилия Кабурова, не приема за доказателство нито СРС-тата, каквито прокуратурата потвърди, че са изтеклите в afera.bg разговорите, нито самата публикация в сайта.
"С публикацията на електронния сайт е извършено препредаване на информацията, придобита чрез СРС, с което се заобикаля забраната на закона за използването й само за нуждите на наказателното преследване. Тази публикация правилно е определена от съда, че е от категорията печатни материали, визирани в чл.187 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК и в административния процес, но те не могат да бъдат доказателство, че фактите отразени в тях са се случили. Тези материали само удостоверяват публикацията, но не и достоверността й. Последната подлежи на отделно, самостоятелно доказване, което в случая не е направено", пише в решението на петчленния състав.
ВАС отхвърля твърдението, че медията може да е придобила информацията по друг начин, извън СРС като "детективски агенции, оператори на телефонни услуги или от действия на други подготвени специалисти", както става ясно, че е пишело в протеста на прокуратурата срещу решението на тричленния състав.
"По делото липсват доказателства за използвани други източници, извън създадените чрез СРС веществени доказателствени средства. Не е установена и поддържаната от касатора - ВСС, достоверност на публикацията, като вид печатен материал, чрез други, допустими от чл.39, ал.1 от АПК доказателствени средства, каквито са свидетелските показания на разпитаните от дисциплинарния състав свидетели", заявява ВАС.
Що се отнася до свидетелите, на които се позовава ВСС, петчленният състав казва следното: "Правилни са изводите на съда, че поотделно и в тяхната съвкупност, тези показания потвърждават разговори с Ванчев, вкл. и за предстоящето общо делегатско събрание на прокурорите за избор на членове на ВСС от квотата на прокуротите, които не са укорими. От тях обаче не следва извод за установеност на релевантния по спора факт - лобиране и оказване на пряко въздействие върху волята и психиката им, за даване на своя избирателен вот /като делегати на това събрание/ в полза на кандидата - зам.главния прокурор Ситнилски или Боев, или за уговаряне на други делегати за тази цел".
Затова петчленният състав потвърждава извода на тричленката, че свидетелските показания "поотделно и в съвкупност не установяват наличието на действия, осъществяващи фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл.307, ал.4, т.3 ЗСВ - нарушаване на т.5.5 и т.5.6 от КЕПБМ, а именно, че са налице действия, като инкриминираните, с които Ванчев, като магистрат, не е проявил висок морал и почтеност, както и че същите, компрометират честта му в професията и обществото; и чл.307, ал.4, т.4 ЗСВ - действия, които накърняват престижа на съдебната власт".