Половината видове в Черноморския басейн застрашени от изчезване до края на века

/КРОСС/ Близо половината растителни и животински видове в места, естествено богати на дива природа, като Амазонка, Арктика и Галапагос, но и в Европа - в Средиземноморието и в Черноморския басейн, може да изчезнат до края на века, заради изменението на климата. Дори ако се постигне целта на Парижкото споразумение за ограничване на повишаването на температурата под 2 ° C, тези места могат да загубят 25% от видовете си. Това показват данните от ново проучване на Университета в Източна Англия (UEA, Великобритания), Университета Джеймс Кук (Австралия) и WWF.

Публикувано вчера в списание Climatic Change, точно преди Часът на Земята, най-голямата световна иинициатива за природозащита, проучването изследва въздействието на изменението на климата върху близо 80 000 растителни и животински видове в 35 от най-разнообразните и естествено богати на диви животни райони в света. Докладът установява, че 30% от средиземноморските видове като морски костенурки и риба тон са изложени на риск от изчезване, дори ако поддържаме глобалното затопляне до 2 ° C. А ако не положим усилия за ограничаване на температурите, 50% от видовете ще бъдат заплашени.

Емке Любек, ръководител на направление Климата и енергетика в Европейския офис на WWF, посочва: "Промените в климата притискат нашата планета към ръба. Не само че нарастващите температури влияят пряко върху хората и тяхното благополучие, те застрашават екосистемите и биологичното разнообразие, които са от съществено значение за човешкия живот. ЕС трябва да действа, за да поддържа глобалното покачване на температурата под 2 ° C, съгласно Парижкото споразумение, като бързо прекрати използването на изкопаемите горива, започвайки с въглищата до 2030 г.".

Днес климатичните промени видимо засягат ежедневието ни тук, в България, коментира Веселина Кавръкова, ръководителна WWF България. Редица видове в Черно море са заплашени, иглолистните гори съхнат, комбинацията от масов туризъм и климатични промени в защитените територии с крехък природен баланс ускоряват бързата загуба на биоразнообразие - например Седемте рилски езера са единствените високопланински езера у нас с лош консервационен статус. Решението е всеки от нас да направи своя жест, за да помогне за опазването на природата, допълва Кавръкова. Затова и призивът на Часа на Земята, отправен към отделните хора, институциите и бизнесите е "свържи се природата", покажи как твоят ежедневен избор в домакинството, транспорта, потреблението или почивката ще помогне да имаме опазени гори и реки, чист въздух и вода.

Ясната опасност от изменението на климата за хората, планетата и нейното биоразнообразие е причината, поради която на 24 март милиони хора по света ще се съберат за Часът на Земята. Те ще покажат своя ангажимент за опазване на биоразнообразието и ще бъдат част от дискусиите и решенията, необходими за изграждането на здраво и устойчиво бъдеще за всички. Международната мобилизация, за Часът на Земята, също изпраща ясно послание към бизнеса и правителството, че има обща воля за промяна на негативните тенденции.