МОН: Бизнесът да поеме ангажимент по финансиране на висшето образование

Варна /КРОСС/ Българският бизнес да поеме ангажимент за споделяне на отговорността по финансиране на висшето образование у нас. За това призова във Варна заместник-министърът по образованието Атанаска Тенева.
„Като казвам ангажимент на бизнеса, имам предвид не само претенциите му към това до колко специалистите съответстват на конкретните потребности, но от друга страна и за споделеното финансиране на обучението, на научните изследвания", коментира тя.
По думите на Тенева в момента споделеността във финансирането на висшето образование е преди всичко между държавата, студентите и техните семейства.
„Аз смятам, че трябва да се ориентираме към един такъв споделен модел на финансиране, за да имаме не само претенцията, но и ангажимент - и висшето училище, и държавата и бизнеса", каза Тенева.
Нужна е сериозна промяна в учебните програми, за да съответства подготовката на специалистите на нуждите на пазара на труда, коментира още тя. Заместник-министърът посочи, че е редно да се срещнат академичните процедури за обновяване на учебните програми с претенциите на бизнеса, както и да се избяга от фрагментарността и да има стратегическа цел за модернизиране на българското висше образование.
Атанаска Тенева заяви още, че за първи път у нас се подготвя Проект за стратегия за развитието на висшето обучение, който се предлага за обсъждане от академичната общност и обществото.
Документът беше представен пред ректори на варненски университети и представители на академичната общност в града. Анализ на Министерството на образованието показал, че делът на висшистите у нас е 26,9 процента при заложен критерий от 36 на сто. Освен по този показател, диспропорция се наблюдава и в съотношението брой студенти и преподаватели. У нас се обучават 243 065 млади специалисти, а академичният състав наброява 18 163 души. През учебната 2012 - 2013 година пък випускниците от средните училища са били 62 хиляди, а местата за прием - малко над 71 хиляди.
Данните на министерството показват още ниска реализация на пазара на труда след завършване на висше образование. Едва 30 на сто от студентите започват работа по специалността си. Спад през последните години се наблюдава в броя на докторантите, които са около 10 хиляди.
Сред целите за подобряване качеството на висшето обучение са разширяване на входа и строг контрол на изхода в университетите, подобряване на взаимодействието с бизнеса, оптимизиране на системата и др., съобщи Дарик.