Страхил Делийски – политолог: „Визия за България” дава управленска заявка и нова визия за промяна на системата

/КРОСС/ Страхил Делийски е асистент в катедра "Политология" на Софийски университет „Св. Климент Охридски", преподава политически комуникации и политическа антропология. В интервю за Агенция „КРОСС" той коментира някои аспекти на проектът на БСП „Визия за България"

- Господин Делийски, какво политическо послание изпраща левицата с приемането на „Визия за България"?
- Ние вече чухме - управленска заявка, основа на предложение за промяна на системата. На пръв поглед това звучи радикално, но ако прочетем внимателно тези около 40 страници ще видим, че няма радикални предложения. В този смисъл оценки от типа - "БСП ще връщат комунизма" ми се струват несъстоятелни. Иначе нашият политически процес сякаш имаше нужда от появата на подобен документ, който да пораздвижи ценностно идеологическите гънки на публичния мозък. Искам да кажа, че независимо от това дали харесваме или не анализът и предложенията, трябва да отчетем, че текстът излиза отвъд политическото злободневие и поставя проблемите на ценностно и идеологическо равнище.
- Кои аспекти на този проект предлагат наистина алтернатива за развитието на страната?
- Заявката на социалистите е, че това е програмен документ, а детайлите иконкретните политики ще се формулират допълнително след обществено обсъждане. И все пак струва ми се, че идеите в икономическата и данъчната сфера показват опит за оттласкване от доминиращия официалната ни публичност неолиберален консенсус. Дълго време у нас беше забранена каквато и да е критика на свещените мантри на неолиберализма - дерегулация, приватизация, ниски данъци, свиване на публичния сектор и т.н. В случая от БСП предлагат нещо малко по - различно - без да се стига до някакви революционни идеи. Но ние дотолкова сме свикнали с едноизмерната идеологическа хегемония, че всяко нещо встрани от нея ни звучи обсурдно, радикално и популистко.
- Кои акценти във „Визия за България" бихте откроили Вие като най-силни?
- Документът има силна диагностична част. Поставянето на проблемите с неравенството, бедността и социалното изключване в центъра на дебата ми се струва като смислен подход. Вече споменах данъчната реформа, можем да добавим безплатното доучилищно образование, промяната на статута на болничните заведения и др.
- Има един раздел в проекта, наречен „Четвърта българска държава". Демографските тенденции, емиграцията, липсата на раждаемост - какви политики предлага БСП за справяне с тези най-драстични проблеми на нацията?
- Това са проблеми, които не могат да бъдат решени с отделни секторни политки. Решаването им изисква дългосрочен стратегически проект, който надхвърля разбирането за политиката като технология. Документът на БСП не е перфектен, може да бъде критикуван за много неща, но трябва да признаем, че носи подобен стратегически характер.
- Какъв е новия обществен договор, от който се нуждае българското общество и вярвате ли, че „Визия за България" го предлага?
- На мен ми е трудно да говоря за наличието на българско общество. Намираме се в ситуация на социален полуразпад и атомизация. Социалните дистанции и неравенства продължават да се увеличават. Расте недоверието както помежду ни така и в политическата система. Публичните институции изглеждат подчинени на частния интерес, личните зависимости заместват институционалните отношения. Вероятно имаме нужда от нов обществен договор, тъй като отношенията на гражданите с държавата не са никак хармонични.
- С какви способи би могло да се стигне до обществен консенсус за прилагането на „Визия за България"?
- Аз не съм привърженик на поставянето на консенсуса в центъра на политиката. Особено пък демокрацията изисква конфликт - на ценности, принципи, идеи. Достатъчно време имаше идеологически консенсус (в който и БСП участваха), а политиката беше сведена да технология. Така че социалистите по-скоро ще трябва да водят битка за идеите в документа, да търсят подкрепа и партньорства и да се опитат да спечелят избори. В либералната демокрация това е пътят за прилагане на политически идеи.