КЗК глоби "Софийска вода" с 4.8 млн. лв.

София /КРОСС/ Комисията за защита на конкуренцията глоби "Софийска вода" с 4.8 млн. лв.
С Решение № 698 от 27.05.2014 г. комисията е установила, че дружеството е извършило злоупотреба с господстващо положение, осъществена чрез начисляване на лихва за забава на служебно начислени задължения за използваната услуга по доставка на питейна вода, отвеждането и пречистването на отпадни води на територията на Столична община през месеците без отчет на средство за търговско измерване, което поведение засяга интересите на потребителите и представлява налагане на нелоялно търговско условие по смисъла на чл.21, т.1 от ЗЗК.
С Решението Комисията наложи имуществена санкция на „Софийска вода" АД в размер на 4 800 600 лева за извършеното нарушение, представляващ процент от оборота на дружеството на съответния пазар.
Производството е образувано с решение за самосезиране. Комисията е установила, че съгласно Общите условия на „Софийска вода" АД потребителите следва ежемесечно да заплащат ползваните от тях ВиК услуги, като отчитането на действително изразходваното количество вода се извършва веднъж на три месеца. За всеки от двата месеца, в които не се извършва реално отчитане, дружеството начислява количество вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 два отчета, като изравнителната сметка, която се изготвя в края на тримесечния период, установява размера на общо използваното количество вода, но не и точния размер на потребеното количество вода за всеки отделен месец. В същото време Общите условия на „Софийска вода" АД възпроизвеждат правилото на чл. 86 от ЗЗД, съгласно което при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно ВиК операторът начислява лихви за забава и върху фактурирани прогнозни количества вода, а не само върху стойността на реално потребена вода, която се изчислява веднъж на тримесечие след действителен отчет на водомерите. Това поведение на ответното дружество директно уврежда интересите на потребителите, доколкото задълженията за заплащане за първите два отчетни месеца не са установени по размер, а задължението за обезщетение за забава предполага точно изчислена стойност на реално използваната услуга.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.