Експерт: Може да нямаме море след 50 години

Инж. Аврам Радев,  бивш генерален директор на института „Водоканал-инженеринг" (1989 - 1991)  и заместник-министър на екологията във временното правителство на Димитър Попов, пред в. "Монитор"

- Инж. Аврамов, алармирали сте неведнъж институциите за замърсяването на Черно море и рисковете от него. Толкова ли е сериозен проблемът?

- Наистина съм писал до различни институции и съм информирал за опасността, че след двадесет или петдесет години няма да имаме море. За мен черноморският бряг трябва да бъде национален приоритет. Той има стратегическо значение. В същото време продължаваме по цялото крайбрежие да заустваме води, което е голяма грешка. Въпреки че се пречистват, в тях има съставки, които нарушават морфологията на солената вода. В морето се вливат Дунав и други реки. Дъждовните води, които носят, имат голямо количество азот, който е вследствие на наторяването на земеделските култури. Резултатът е образуване на домоечна киселина в крайбрежната вода, която с остатъчния фосфор от пречистените отпадни води създават условия за интензивно размножаване на водораслите.

- Специалисти в сектора сочат климатичните промени като причина за трагичните водни стихии напоследък. Вашето обяснение какво е?

- За пет години - от 1985 до 1990 година, в цяла България бяха построени 2000 микроязовира с цел напояване на земеделските култури. Някои бяха толкова малки, че нямаха дори преливници. През другото време въпросните водоеми трябваше да служат за ретензионни басейни на голямата вълна, която би придошла по реката. ТКЗС-тата имаха много малък контрол върху тях. Какво стана впоследствие? Тези микроязовири бяха превърнати в рибарници. И за да не избяга рибата при наводнение, затварят преливника. Така водата започва да прелива през стената. Само че това са земно-насипни стени. Този микроязовир не е изчислявано да служи за задържане на такива големи количества вода. Не са планирани и за стопански цели. Когато дойде високата вълна и събере 2-3 хиляди кубически метра вода, стеничката рухва. И идва залп. Няма как да се получи залп от дъжд. Оттам се получава голямата приливна вълна, която залива всичко, което е пред нея. Става потоп.

Микроязовирите трябва да се стопанисват така, че през лятото да бъдат като ретензионни басейни и с водата в тях да се напояват земеделски култури, а през останалото време нивото им трябва да се освобождава от определено количество вода, за да са в състояние да поемат извънредните дъждовни води. Проблемът е, че някои от тях не се знае чия собственост са.

- Защо проблемът не се решава?

- Подценява се въпросът с кадрите. Липсата на интелигентност е бъдеща бомба за държавата. След като завърших ВИАС, започнах работа в „Химметалургпроект" през 1957 година. Чак на шестата година ме направиха групов - да ръководя шестима души. Иначе не ти дават да растеш. После пък отивах да доказвам, че съм прав, на експертен съвет.

- На какво дередже са водите у нас?

- Първо, водите, които са за водоснабдяване, са мръсни. Масово не се пречистват. Въобще водоснабдяването у нас не е решено. Стотици малки градчета вземат вода направо от реката. Второ, проблемът са етернитовите тръби. Имаме от 50 до 70 хиляди километра амортизирани водопроводни етернитови тръби, от които е сменена много малка част. Трето, отсега нататък трябва да правим така, че дъждовната вода да е разделно от битово-фекалната. Така е по света. Няма да видиш да се правят смесени канализации, както у нас. Дори в една Либия е разделно, в Сирия, Мароко. Едно време полагахме етернит, нямаше средства. Но се разбра, че той води до 50 - 70% загуба на вода. Харчим едни пари, за да пречистваме водата, и после я губим в земята. Между 7 и 10 млрд. лева са нужни само за смяната на тръбите за цяла България, правил съм сметка. Разходът на човек за ден беше стигнал до 250 л пречистена вода, но ако ги няма загубите, са 100 л. И, трето, тръбите трябва да се полагат безизкупно, без да разкопаваме градовете.

- Вие сте противник на смесената канализационна система, защо?

- В днешно време тя е фатална грешка. Тя беше за едно време, когато нямаше толкова развита инфраструктура. Смесената означава, че в една тръба се събират дъждовната и битово-фекалната вода. А при смесената трябва да се правят преливници. И за да ги заустиш, понеже реката е много плитка, удълбочаваш коритото й, както правят в един град близо до София. И пак се замърсява реката. Много по-евтино ще излезе битово-фекалната вода да отиде в пречиствателна станция. Със смесената канализация нарушаваме екологичните нормативи, увеличаваме натоварването, замърсяваме реките и накрая полза никаква. При нея се изграждат дъждопреливници, като във водоприемниците се заустват смесени дъждовни и битово-фекални отпадни води. Когато паднат интензивни дъждове, през ревизионните шахти и дъждопреливниците по улиците на градовете се изливат смесени дъждовни и битово-фекални отпадни води, което си е готова епидемия. Какво е състоянието в България? У нас всичко е смесена канализация. И продължава да се строи. Съществуващите канализационни системи на големите градове са смесен тип с голям диаметър бетонови тръби, изградени преди повече от 40 години. Те приемат големи количества инфилтрирани подпочвени води, които разреждат постъпващите битово-фекални отпадни води. При това положение количеството вода става голямо и пречи да се провежда нормален биохимичен процес на пречистване, особено през зимния сезон, когато температурата на смесените отпадни води е между 60С и 100С. Второ, тази система изисква от 3 до 5 пъти по-големи инвестиции в сравнение с нормалните разделни канализации. Факт е, че у нас всички проектирани и изграждащи се смесени канализационни системи са със силно завишени инвестиции. Ето защо ЕС не ги препоръчва.