До днес работихме за хазната, от утре - за себе си

/КРОСС/Явор Алексиев - икономист в Института по пазарна икономика, и Емил Хърсев - финансист, в интервю за БНТ

Водещ: Сега поглеждаме към парите в държавната хазна. До днес българинът работи за парите, които подаваме към държавната хазна, парите които са на държавата. От утре, от 1 май - Денят на труда, започваме да работим за собствения си джоб, поне така излизат грубите сметки. Този ден е по-известен като ден, свободен от правителството, ден, свободен от данъците. Всяка държава прави тази равносметка. Сега ще я направим заедно с Явор Алексиев - икономист, и Емил Хърсев - финансист. Добро утро.

Явор Алексиев: Добро утро.
Емил Хърсев: Добро утро.

Водещ: Какво означава сега това, че от утре българинът ще работи за себе си?
Явор Алексиев: Това е една наистина символична сметка. Общо взето, ако вземем в предвид всичко, което сме изработили до този момент, цялата държава, ако то бъде иззето от държавата директно, това ще означава, че от утре ще работим за себе си, т.е. ние ще сме напълнили държавния бюджет за годината. Това е най-просто.
Емил Хърсев: Хубаво е да знаем каква част от времето изобщо работим за държавата и каква част остава за всичко останало, т.е. и за нас и за натрупване, и въобще за бъдещето на страната. Хубаво е, че един ден по-рано, като че ли, настъпва тази година тази свобода.

Водещ: Защо? Каква е причината? Доколкото разбирам, всъщност има изместване през последните пет години.
Явор Алексиев: Да, обикновено се пада в края на този месец - месец април, до към началото на май месец този ден. Тази година имаме по-висока прогноза за очаквания растеж на брутния вътрешен продукт, т.е. това, което ще изработи икономиката, и съответно денят се дърпа малко по-назад. Въпреки това, и тази година имаме пет дни за доработване. Това означава, че заради дефицита, който е предвиден в държавния бюджет, това са пари, които няма на практиката тази година да трябва да плащаме като данъкоплатци, но в един по-нататъшен момент ще трябва да се бръкнем и да покрием и тях.
Водещ: Много е любопитно защо всъщност, докато в другите страни много по-далеч във времето, напред в годината е този ден, защо при нас настъпва пък все по-рано?
Емил Хърсев: Обяснението е в процента от брутния вътрешен продукт, който се изземва в централизираните фондове. Ако вземем всички възможни форми, фискални форми, вероятно ще се окаже, че този ден трябва да се отмести и при нас с някой друг ден нататък. Но зависи какъв процент данъци плащаме. Ние сме страна - слава Богу - с едно разумно и сравнително ниско данъчно облагане и толкова по-добре, защото аз не съм никак сигурен, че ако даваме повече пари на държавата, тя ще ги употребява по-ефективно от нас самите.

Водещ: Тя ще ни ги връща в услуги под различни...
Емил Хърсев: Въпросът е как по-ефективно ще се употреби един и същи доход. Например, аз мисля, че е много по-ефективно сам да плащам част от сумите, които са необходими за обучение на децата ми, отколкото да ги дам на държавата и да чакам да получа от нея това образование. За съжаление, забелязвам, че не всяко образование може да се получи в България. Примерно, добре ми се струва, специално за икономисти, да изкарват по една магистратура в страните, където всъщност се измислят съвременните икономически теории и практики.
Явор Алексиев: Аз бих допълнил, че Денят на свободата от правителството, както е известен, е различен за всеки един човек. Общо взето работещите хора - при тях той настъпва доста по-късно, тъй като те са тези, които трябва да напълнят приходите от осигуровки в хазната, най-вече социални и за здравно осигуряване. Това са едни около 27 дни, в които работи икономиката, за да попълни този обем.

Водещ:Щом е индивидуално, може ли човек да си сметне, всеки за себе си, на базата на парите, които трябва да внесе в държавната хазна? Как?
Емил Хърсев: Абсолютно. В края на година просто си пресмятате, примерно, колко доход изобщо сте изкарали и колко от този доход е отишъл в хазната.

Водещ: И колко дни сте работили за него.
Емил Хърсев: Да, и съответно ще видите кога - в смисъл, по ведомостта за приходите - кога точно сте го изкарали въпросния доход. Разбира се, че е индивидуален за всеки човек и за всяка фирма вероятно е различен, но това, което колеги от Института за пазара икономика правят, е за нацията като цяло. Тя също си има своя дата на освобождаване от данъци.

Водещ: Аз ви предлагам само да видим европейския опит. Влади Велев - с поглед от Брюксел, към Деня на данъчната свобода.
Репортер: Няма фиксирана дата за Денят на данъчната свобода. Кога ще бъде той, зависи как от икономическата обстановка в отделните държави, така и от начина на събиране и обработване на данните. Заради това сравняването между различните страни не е много достоверно, предупреждават специалисти. Все пак да видим какво е положението в някои други европейски страни. Във Великобритания този ден ще бъде около края на май, което според противниците на политиката на правителството показва колко много тежат данъците и таксите, които британците плащат. Във Франция, където данъците, особено за работодателите са високи, Денят на данъчната свобода настъпва чак през юни. Статистиката показва, че през миналата година най-рано са изработвали данъците си данъкоплатците в Словакия. Те са започнали да работят за себе си на 13 април. Ден по-късно това е било възможно и за хората в Кипър. Денят на данъчната свобода е дошъл към края на май в Унгария, Холандия и Люксембург. В началото на юни в Италия, Австрия и Германия. Малко по-късно, към средата на юни, са започнали да работят за себе си и хората в Белгия и Гърция, а най-късно - чак през юли в Швеция.

Водещ: Да им завиждаме на шведите. Кажете, обаче, понеже сме на прага на нова порция почивни дни - оказват ли влияние тези дълги почивки, тези сливания на празниците, които са типично съвсем за България, като че ли вече хронично?
Емил Хърсев: Специално на мен ми оказват влияние, признавам си го най-честно. Колкото почивни дни се съберат един след друг, толкова работни дни след това ми трябва, за да вляза обратно в ритъм.

Водещ: Говорим за парите, които плащаме към хазната и за начина, по който пълним хазната?
Явор Алексиев: По-скоро не, аз бих казал. Когато става дума за празнични дни, тогава имаме много по-високо потребление. Т.е. може би просто се преместват в друг тип данъци в крайна сметка постъпленията. Но действително това е въпрос, който всеки път се задава, когато се съберат няколко дни и икономистите все още нямаме ясен отговор, тъй като е много трудно в такъв малък времеви сегмент да се оценят паричните потоци - откъде идват тези пари и къде отиват.
Емил Хърсев: Специално в сектора на финансите всяко разминаване от обичайните работни дни - примерно, в Лондон, в Ню Йорк, зависи кой на кой пазар работи - ни се отразява, защото просто ние трябва да следваме пазара. Така че почивните дни често се оказват работни дни, специално за финансовите институции. Не знам, мисля си, че колкото по-нормално и колкото по-успоредно се движим с Европа, толкова по-добре, тъй като към тази общност се интегрираме.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Надяваме се наистина парите, които постъпват в джоба ни от утре нататък, да бъдат повече. Разбира се, с 1 май - Денят на труда и с началото на почивните дни, може би ще поизчакаме, за да поработим за себе си.