Климатичните промени убиват океанските екосистеми

/КРОСС/ Един ден, преди повече от десетилетие, Ерик Принс изучава следите на една маркирана риба, когато забеляза нещо странно. Синият марлин от югоизточната част на САЩ се потапя на половин миля дълбочина.

Екземпляри от същия вид в Коста Рика и Гватемала остават близо до повърхността, като рядко слизат на няколкостотин фута дълбочина.

Принс е експерт по морски видове и бивш учен от NOAA, вече пенсиониран. Изучавал е синия марлин от Кот д'Ивоар и Гана, Ямайка и Бразилия и никога не е виждал нещо подобно. Защо този екземпляр се е превърнал в "екстремен дълбоководолаз"?

Оказва се, че морските обитатели, с които се храни този вид, се опитват да избегнат задушаване. Следвайки храната си, марлинът край Гватемала и Коста Рика, се държи необичайно, като избягва дълбокия, гигантски и разширяващ се поток от вода, съдържащ твърде малко кислород.

Откритието е сред първите примери за многобройните начини, по които морският живот вече се променя в отговор на новата реалност, на която досега не е отделяно нужното внимание: морските води, дори далеч в открито море, губят кислород благодарение на промените в климата.

За някои морски същества ниските кислородни води могат да увредят възпроизводството, да съкратят живота и да променят поведението.Дори кратката експозиция може да промени имунната им система и да увеличи заболяваемостта им.

Ниско кислородните води могат дори да засегнат бъдещите поколения, като променят генното изразяване в рибите и другите морски същества.

Промяната вече принуждава всичко - от риба тон и акули, до херинга, сенчестата риба, скумрия, тихоокеанска треска и риба меч да излизат на все по-малки групи в богати на кислород води близо до повърхността. Концентрирането на всички тези същества ги прави по-лесна плячка на костенурки, птици и други повърхностни хищници - включително риболовни флоти.