Идеята, че американската армия може да въведе ред в хаоса, е пълен абсурд

/КРОСС/САЩ може да харчат милиарди за обучение и въоръжение на приятелски сили, но ако им липсва волята да се сражават, никакъв арсенал не е в състояние да ги спаси, пише Марк Томпсън, "Тайм"

През юни 2014 г. "Ислямска държава" нахлу в Мосул, втория иракски град, и прогони иракските сили, за чието обучение и екипировка САЩ похарчиха 20 млрд. долара. Миналия май същото се случи в Рамади, главния град на иракската провинция Анбар. Миналата седмица талибаните отново превзеха северния афганистански гр. Кундуз, след като САЩ бяха инвестирали 60 млрд. долара в новата афганистанска армия. За пръв път талибаните превземат провинциална столица от 2001 г. насам.

Лидерът на талибаните Мохамед Омар е мъртъв от 2013 г. "Тюлените" на военноморските сили на САЩ откриха и убиха Осама бин Ладен през 2011 г. САЩ редовно обявяват, че са ликвидирали лидери на ИД, и твърдят, че са загинали над 10 000 техни последователи.

Как е възможно, след като са похарчени толкова много пари на американците, след смъртта на толкова много от противниците им, градове, управлявани от съюзници на САЩ, да падат във вражески ръце?

Отговорът е пределно ясен. Два са основните фундаменти на войната - оръжия и воля. САЩ може да харчат милиарди за обучение и въоръжение на приятелски сили, но ако им липсва волята да се сражават, никакъв арсенал не е в състояние да ги спаси. И Афганистан, и Ирак страдат при слаби, отгледани от САЩ правителства, които ръководят зле обучени и слабо представящи се армии.

Липсата на воля обаче не се отнася само до САЩ. По-голяма част от отговорността трябва да понесат самите САЩ. Американското общество е големият отсъстващ от конфликтите след 11 септември. Едва 1 процент от американците са участвали във военни действия. Конгресът отказва да обяви война на която и да е страна, която САЩ са атакували, за да избегне лесно отговорността, когато нещата загрубеят (както често се случва). Обявяването на война, каквато е била идеята на бащите основатели, би означавало нацията изцяло да обезпечава участието в конфликта. Това би вдигнало летвата и би се стигнало до по-малко войни с по-добър изход.

Освен гражданите и Конгреса, отговорност носят и военните. Американските офицери знаеха през 2001 г., че опитът да се възстанови Афганистан, без да се унищожат терористичните групировки отвъд границата с Пакистан, където бе и вилата, в която се бе оттеглил Осама бин Ладен, означава, че САЩ никога няма да постигнат успех в страната. Те обаче козируваха и продължаваха напред, пренебрегвайки откритата рана в сърцето на американската стратегия. Докато елитът на Пентагона с вирнат нос нахлу в Ирак през 2003 г., военните му планове се изчерпваха с това да превземат Багдад, без особена мисъл какво следва. Да не говорим за престъплението да се рециклира един сравнително малоброен военен контингент, който постоянно се изпраща в бойни действия с всички произтичащи от това последствия у дома.

Военните говорят за войната на Персийския залив като за последната американска военна победа. Конфликтът от 1991 г. имаше ясна цел - да се изтласкат силите на Саддам Хюсеин извън Кувейт, и тя бе постигната от САЩ и съюзниците им за около месец. Втората иракска война и войната в Афганистан нямаха конкретна цел. Заради това те се проточиха по-дълго, отколкото архитектите им предполагаха, и обществената подкрепа за тях потъна. Не по-малко важно е, че САЩ се опитаха тези войни да им излязат евтино - на което е трудно да се повярва при 6857 жертви и 2 трилиона долара, които вече са похарчени.

Заради всичко това САЩ изглеждат безпомощни, особено когато розовите перспективи нямат нищо общо с крайния резултат. От останките му бяха създадени възможности в региона, които Иран и Русия могат да използват. Не е забавно да гледаш как над 200 000 сирийци умират в гражданска война, но идеята, че американската армия може да въведе ред в хаоса, произтичащ от векове религиозна нетолерантност, е пълен абсурд.

На фона на случващото се в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, предизвикано в една или друга степен от американската намеса, националният дебат звучи налудничаво. На 25 септември президентът Барак Обама приветства пенсиониращия се шеф на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Мартин Демпси така: "Днес, благодарение в не малка степен и на ръководството на Марти, Америка вдъхва увереност на съюзниците си от Европа до Азиатско-тихоокеанския регион. Приключихме бойната си мисия в Афганистан и доведохме до отговорен край най-дългата война на Америка". И това три дни преди Кундуз да падне в ръцете на талибаните. Президентът приветства своя най-високопоставен военен, че предвожда "най-голямата бойна сила в историята на света".

Това е вярно. Но е и до голяма степен незначително. Защото пожарът, който бушува в тази част на света, не е в сърцевината на проблема, а е храсталакът, който подхранва пожара. "Голямото предизвикателство, пред което трябва да се изправим, е, че там се води идеологическа война. И какъв е планът ни да й се противопоставим? Това не е работа на военните", каза ген. Боб Ото, шеф в разузнаването във ВВС на САЩ.

Източник: "Сега"