Ален дьо Беноа: “Ислямска държава“ бе създадена от САЩ!

/КРОСС/ „Тероризмът е война по време на мир. А също, както каза Пол Вирилио, "война без край, в двата смисъла на тази дума". В чужбина ние сме във война срещу джихадизма, терористичното разклонение на салафитския ислямизъм.

Във Франция ние сме във война срещу вътрешния тероризъм, чист продукт на тази неконтролируема имиграция, която оставиха да се развие като магьосническо котле, от което излизат повече или по-малко ненормални негодници, преминали от гангстерството към радикалния ислямизъм, а след това от радикалния ислямизъм към импулсивния джихад". Това казва в интервю за bvoltaire.fr известният френски философ и политолог Ален дьо Беноа.

- За да има смисъл това национално съгласие, с което ни проглушават ушите всеки ден, е необходим общ враг. Но кой е той, като се има предвид, че засега никой не го е посочил? Позоваването на "тероризма" остава малко смътно...

- Днес сме свидетели на непрекъснати жестикулации, чиято цел е да направят всичко възможно, за да не бъде назован врагът поименно. Има поне две причини за този отказ. Първата е, че това назоваване изглежда политически некоректно, защото е податливо на "амалгама" (думата е с арабски произход: âmal a-jammâa).

Втората, по-фундаменталната, е, че политическата класа не е чужда на неговата поява. Франция направи две извънредно сериозни грешки: войната в Либия, която потопи тази страна в гражданска война и я превърна в арсенал под открито небе, и сирийският въпрос, по който ние оказахме подкрепа на враговете на Башар ал Асад, а те са същите ислямисти, срещу които нашите части се бият в Ирак и Мали.

Към това се прибавя, че "Ислямска държава" бе създадена от САЩ", както припомни без заобикалки генерал Венсан Депорт, бивш директор на Военното училище, в Сената на 17 декември м.г., и фактът, че тероризмът не спира да бъде финансиран от Катар и Саудитска Арабия, които ние смятаме едновременно за клиенти и съюзници.

В случая с вътрешния тероризъм, проблемът е същият. Наистина ние не се сблъскваме с "глобален тероризъм", какъвто светът видя по времето на "Ал Кайда", а, както Ксавие Рофе не спира да повтаря, с местен тероризъм, който е факт на утайката в градовете, която преминава през бандитизма преди да се трансформира в човешки бомби под влиянието на индоктринирането или на споделения делириум.

От Мохамед Мерах до братята Куаши, този тероризъм е неразривно свързан с престъпността (не с петродолари, а с въоръжени нападения тук терористите си купуват калашници). Така че борбата срещу "гангстеротероризма" трябва да се опре на разузнаването в престъпните среди. Впрочем, ако разузнаването съществува, то не се използва, точно защото отказваме да приемем реалността, а именно, че този тероризъм е едно от следствията на имиграцията.

С други думи, Франция излъчи нов тип тероризъм, позволявайки да се установи една криминална среда, която се изплъзва до голяма степен от нейния контрол. Ето защо при тези терористи, които все пак са били наблюдавани, не е бил забелязан рискът от преминаването към действие. Предпочетоха да наблюдават интернет и да спекулират относно завръщането на джихадистите, вместо да бъдат на терен, в самото сърце на градовете. Впрочем проблемът не е в Йемен или Сирия, а в предградията.

- Във война ли сме?

- Тероризмът е война по време на мир. А също, както каза Пол Вирилио, "война без край, в двата смисъла на тази дума". В чужбина ние сме във война срещу джихадизма, терористичното разклонение на салафитския ислямизъм. Във Франция ние сме във война срещу вътрешния тероризъм, чист продукт на тази неконтролируема имиграция, която оставиха да се развие като магьосническо котле, от което излизат повече или по-малко ненормални негодници, преминали от гангстерството към радикалния ислямизъм, а след това от радикалния ислямизъм към импулсивния джихад.

Кой ще повярва, че проблемът ще се реши с "граждански курсове" в училище, заклинания за лаицизъм, набожни съображения, извлечени от праведната история на "живот заедно" или нови закони под формата на вуду "срещу-всички-дискриминации"? Именно тук се намираме в момента. Управляващата класа се превърна напълно в пленник на своята неспособност да погледна нещата право в лицето, главната причина за нейната нерешителност (и за нейното объркване, защото тя вече не знае какво да прави). Тя претендира, че се бори срещу враг, за когото не желае да признае, че е Голем, който сама е породила.

Доктор Франкенщайн не може да се бори срещу своето творение, защото то е негово творение. Терористите, чийто прототип е Мохамед Мерах, са плод на 30-годишната липса на реализъм и доброволна слепота за имиграцията, на една "политика за града", която се свежда до 100 млрд. евро, изпарили се, след като са били разпределени между фиктивни асоциации, и на една "култура на прошката", която се превърна в култура на безнаказаността.

Автор: Никола Готие, bvoltaire.fr

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: http://glasove.com