Яш-Кишиневската операция - Съветската армия на Балканите

/КРОСС/  Тази година се отбелязват 75 години от втората Яш-Кишиневската операция, която оказва решаващо влияние върху по-нататъшния ход на военните действия на Балканите. Датата се отбелязва в Русия, Приднестровието, Молдова и други страни.

Втората Яш-Кишиневската операция (от 20 до 29 август 1944 година) се счита за една от най-успешните стратегически операции във Великата Отечествена война.
По значимост тя е наравно с такива битки като Сталинградската и Курската и е сред „Десетте Сталински удара". Този съкрушителен удар по войските на Вермахта става седми.

Яш-Кишиневската операция оказва решаващо влияние върху по-нататъшния ход на военните действия на Балканите. Войските от II и III Украински фронт под командване на маршалите Р.Я. Малиновски и Ф.И. Толбухин за изключително кратък срок нанасят поражение на германската група армии „Южна Украйна", в резултат на което тя губи 18 дивизии на Вермахта и изцяло съюзническите румънски дивизии.

Яш-Кишиневската операция има огромно военно-политическо значение за по-нататъшното развитие на събитията в Югоизточна Европа и на Балканите, както и за реализирането на освободителната мисия на съветските войски.

За операцията

Планът на операцията включва: пробиване на отбраната на противника от силите на II-ри и III-ти украински фронт в райони на северозапад от Яш и южно от Бендери, обкръжаване и унищожаване на вражеската група с подкрепата на Черноморския флот и Дунавската военна флотилия, отбраняваща се на кишиневския подстъп, както и настъпление към Фокшани, Галац и Измаил (Румъния).

II-ри Украински фронт под командването на Р. Я. Малиновски нанася основния удар по Васлуй в района на Яш. III-ти Украински фронт под командването на Ф.И. Толбухин нанася удар от Кицканския плацдарм, на кръстовището с 6-та германска и 4-та румънска армии. По време на операцията съветските войски значително надвишават противниковите сили по човешка сила и военна техника. Успехът на операцията обаче се дължи не само на количественото превъзходство, но и на гениално обмисления стратегически план.

След ударите на съветските войски останалите войски от немската група на армиите се оттеглят в Румъния, но там не успяват да създадат мощен отбранителен фронт. На 23 август 1944 година в Румъния се случва държавен преврат, в резултат на който румънските части оставят оръжие.

На 5 септември остатъците от германските сили заедно с унгарските войски се опитват да започнат контраатака в Северна Трансилвания, но претърпяват разгром. Така на 23 септември 1944 година групата армии е разформирована; нейните войски са прехвърлени в новосъздадената армейска група „Юг".

Накратко Яш-Кишиневската операция изолира мощната германска група армии „Южна Украйна", а също така изолира и извежда от войната Румъния с нейните нефтени находища. Румъния е захранвала 40% от южното крило на немците, включително и част от централното крило.

Операцията също така сериозно затормозява настъпателните действия на хитлеристите като цяло във Втората световна война. Два дни след края на операцията, на 31 август 1944 година съветските войски влизат в Букурещ. Така благодарение на Яш-Кишиневска операция от хитлеристите се освобождава не само Молдова. Тя оказва сериозно влияние и на политиката в България, както и други страни на Балканите.

На територията на България не се стига до военни действия, а на 9 септември 1944 година в София се сменя режимът. Превратът в началото на септември бележи нов етап в българската история, като най-вече геополитическото положение на България определя налагането на съветския модел.

България става съюзник на Съветския съюз - победител във Втората световна война, който унищожава амбициите на Хитлер, Германия да пороби Източна Европа и завладее целия континент.