Волгин: Критиката ми срещу неолиберализма не е проект за пари

/КРОСС/ Петър Волгин орече критиката му срещу неолиберализма в „Деконструкция" да е проект, с чиято помощ нашенските неолиберали да изпросят още пари в защита на „ценностите си". Критиката ми е съвсем автентична - не получавам пари за нея нито от партии, нито от тинк-танкове. Винаги говоря само неща, в които дълбоко вярвам. Невъзможно е да кажа нещо, в което не съм убеден, заявява журналистът от Националното радио пред knigi-news.com. "Деконструкция" се превърна в тест. Тест за това дали българската публичност има нужда от различни гласове или е съгласна да бъде доминирана от един деспотичен десен дискурс, допълва журналистът. Факт е, че само допреди 5-6 години беше невъзможно да се говорят на глас нещата, които сега съвсем спокойно обсъждаме по радиото. Това ме настройва оптимистично, признава той.

Според публикацията "Волгин, се превърна в символ на свободното слово". "Никой не очакваше в окупираното и приватизирано от неолибералите държавно радио да е възможно да се говори срещу поредната „единствено правилна идеология", този път неолиберализма", посочва още авторът. 

Не е толкова сложно да видиш, че тази философия (а неолибералите - бел. ред.) няма как да доведе до всеобщо щастие. Нейното приложение може да доведе единствено до просперитет на един крайно ограничен кръг от хора, заяви в интервюто Волгин.  Освен това никак не харесвам нещо да ми бъде представяно като "правилната идеология", допълва той. 

Българските неолиберали по нищо не се отличават от партийните комунистически пропагандатори отпреди 1989 г. И едните, и другите живеят в свой тотално измислен свят и преследват всеки, който не се прекланя пред догмите им. Помним как завършиха онези агитатори. Същият безславен край чака и днешните неолиберални NGO-функционери, казва още Волин. 

Както във всички останали области, и в българската литература биват промотирани „правилните" писатели. Това са хората, обвързани с фондации, тинк-танкове, включително и с „проевропейските" партии. Такива лица ни биват представяни като „най-талантливите" и „ най-модерните", кртикува и българската литература той. 

За щастие напоследък забелязязвам, че успяват и автори, които не принадлежат към най-вътрешия кръг на „умните и красивите". Ще спомена само Милен Русков. Невероятно талантлив човек. Той е класически пример, че можеш да успееш и без да си „гъст" с неолибералните фондации, че можеш да пишеш талантливо и без да те пращат на „творчески отпуск" в някоя западна държава, допълва Волгин.