Бизнесът предпочита да остане за постоянно лятното часово време

/КРОСС/ Преди превъртането на стрелките - кое часово време да изберем - лятното или зимното. Гост по темата в сутрешния блок на БНТ беше Добрин Иванов - изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България. Във вторник евродепутатите гласуваха смените на часовото време да приключат през 2021 г. Планът е всяка държава членка на ЕС да избере дали да остане на лятно или на зимно часово време.

Добрин Иванов припомни, че в европейската анкета за часовото време въпросът е бил само дали да се променя или да се фиксира часовото време. Там са гласували рекорден брой европейски граждани - около 1% от общия брой на населението в Европа. Най-активни са били германците. Резултатите са показали категорично, хората искат да се преустанови практиката за смяна на часовото време. В България се проведе проучване дали да бъде избрано зимното или лятното часово време. Анкетата показа, че над 80 процента желаят да се избере зимното, което всъщност е астрономичното часово време. Профилът на участника обаче е жена над 55 години, което дава основание да се смята, че това проучване не е достатъчно представително. Засега мненията са поляризирани.

Що се отнася до бизнеса, практиката за смяна на времето очевидно вече не носи плюсове - сметките показват, че икономията на електричество е незначителна и трябва да се отчита в по-голяма степен влиянието му върху здравето на хората.

Добрин Иванов се върна към ранната история на смяната на времето. Причината за въвеждането ѝ е била единствено икономическа - за икономия на електричество. С тази промяна на времето в умерените географски ширини се получава икономия на електричество. В България смяната на часовото време е възприета през 1978 г., а в ЕС единна смяна на времето започва в началото на 90-те години на 20 век.

Съгласно вчерашното решение на ЕП държавите получават две години преходен период за установяване на фиксирано време през 2021 г. Те само трябва да изберат кое часово време ще използват. А ако изборът на държавите вреди на единния пазар, да се даде допълнителна отсрочка от 12 месеца.