Половин век от най-голямата трагедия в българската енергетика

/КРОСС/ Преди половин век на тази дата 21 работници от "Марица Изток 3" пострадаха при най-тежката производствена авария в енергетиката ни. 2000 тона вряла вода се разстила на 100 метра разстояние, а водния стълб е с височина 9 метра. Всичко, изпречило се по пътя на врялата вода, е изгорено. На място загиват 3-ма души, още толкова приключват със земния си път на път за болницата, последната жертва - 43-годишната Зина Герасимова, умира близо месец след фаталната дата. Жертвите са общо 21, от които 17 мъже и 4 жени.

Инцидентът по ирония на съдбата съвпада с разпускането на тогавашното Народно събрание и сформирането на служебен кабинет с премиер Ренета Инджова. Пак по ирония в деня на трагедията в курорта Старозагорски минерални бани е трябвало да започне семинар, посветен на условията за безопасен труд с участие на френски експерти. Домакини са били енергетиците от комплекса "Марица-изток".

Всички ангажирани с разследването са единодушни в едно: ако пробойната в бака е закъсняла само с 40-50 минути - броят на жертвите е щял да бъде в пъти по-голям. Просто по трасето на врящата вълна е пътеката, по която към столовата са щели да преминат над 300 от общо 630-те на смяна работници в този ден. Свидетели разказват, че гледката е била кошмарна хората били направо сварени и натъркаляни, тревата покрай базалтовата пътека била като осланена. Избити прозорци, врати, резервоарът, който бил близо 10 метра, го нямало, все едно бил издухан.

Първи на мястото пристигат медиците от гълъбовската болница, идват със самолет и колегите им от "Пирогов". "Не съм си и помислял, че ще бъда свидетел на подобна трагедия. Мобилизирахме всичко, което можеше да се движи, само и само да пренесем колкото е възможно по-бързо ранените. Беше ужасно. Хората бяха в съзнание, дрехите им висяха на парцали по телата. Давахме им морфин, за да успеем да ги разсъблечем. След разговор с Клиниката по изгаряния в Пловдив към нас излетя военен хеликоптер...", припомня си преди време пред "Старозагорски новини" д-р Янчо Карагьозов, който по онова време е главен лекар на здравното заведение. Разследването поема най-напред старши следовател Пейчо Пеев от Окръжната следствена служба, дни по-късно се включват и колегите му от Националното следствие Петър Мишев и Петър Манолов.

Действията им се наблюдават от окръжния прокурор в Стара Загора. Проведени са разпити, проверени са книжа, направени са много технически експертизи . Станало ясно, че основната вина се носи от хората, които в далечната 1977 г., когато е монтиран високият близо 10 м стоманен резервоар за съхраняване на замърсения воден кондензат от котлоагрегатите, са извършвали заварките на метала. "Били са с висока квалификация, по онова време подобни заварки са били извършвани от паспортчици. Направен е бил и дефектоскопски анализ от специализирана лаборатория. Стигнахме до името на бригадира, казваше се Михаил Кисьов. Нито тогава, нито по-късно успяха да го открият. Дали е бил извън страната, дали е починал - така и не се разбра. През цялото време, докато не бе прекратено по давност - разследването беше по член 123, ал. 3 от Наказателния кодекс срещу неизвестен извършител. Доколкото имам спомен, от Прокуратурата го прекратиха през 2004 година", разказва преди време пред "Старозагорски новини" пенсионираният вече Пейчо Пеев.

Вътрешна проверка за причините е образувана и в държавната "НЕК" ЕАД, чието поделение по онова време е централата. Председател на комисията е бил инж. Трифон Цветков. Той е категоричен, че металната конструкция е била изработена от специалистите на някогашното ДСО "Монтажи". Монтирането е направено от бригади на "Енергомонтаж - Марица изток" при изграждането на първия блок на централата през 1997 г. Тогава са направени и фаталните "шевове". Нищо не е подсказвало, че в един миг заварките няма да издържат. Никой не е бил забелязал дори струйка пара да излиза от мястото на скъсването във фаталния ден.