Здравето на българина = 60 стотинки годишно

/КРОСС/ Идеята за лятното часово време е на Бенджамин Франклин и датира от 1784 г.

Доволно стресираният от какво и от кого ли не българин е принуден два пъти годишно да превърта часовника си, а с него и биологичния си ритъм. Години наред в края на всеки октомври и март се повдига въпросът доколко смяната на часовото време е оправдана от икономическа гледна точка. Всъщност обществото ни отдавна е узряло за идеята тази спорна мярка да бъде премахната, но този обществен повик така и не достига до ушите на тези, които трябва да решат проблема.

А проблем има! И той никак не е маловажен, но продължава да бъде подценяван.
Далеч съм от мисълта, че някакво си местене на стрелките може да привлече вниманието на улисаните в къде-къде по-важни проблеми родни политици. Времето е доста по-маловажно от разпределението на властовите позиции, управлението на държавните дружества, порива за пенсионна реформа, която надали ще се случи, и разни други политически стремления. За никого не е новина, че политическият дневен ред сериозно се разминава с гражданския. Лошото е, че едните не си правят труда да питат другите, а тези другите са принудени да се съобразяват с прищевките или безхаберието на първите. И така си живеем от избори до избори, народът си мрънка - кога тихо, кога по-гръмогласно, а политиците му налагат личния си дневен ред.

Но да се върнем на темата за местенето на стрелките...
Идеята за лятното часово време е на Бенджамин Франклин и датира от 1784 г., а целта е пестене на свещи! През 1907 г. лондонският строител Уилям Уйлет публикува памфлет „Загубата на дневна светлина" за полезността да се мести часовникът един час напред. За първи път лятното часово време е въведено в Германия на 30 април 1916 г. през Първата световна война, за да се пестят
въглища.

Видно от казаното дотук, под „енергия" тогава основно се е разбирало „улично осветление", което е било включвано в определени часове сутрин и вечер, когато има активно движение по улиците.
Днес, освен че, слава Богу, не сме във война, уличното осветление се регулира с фотоклетки и лампите светят в тъмната част на денонощието независимо от формалния час и независимо дали хората тръгват час по-рано или по-късно за работа.

За какъв енергиен ефект става въпрос всъщност?
Като цяло енергийните ползи от смяната на времето са твърде неубедителни. Икономията на ток от тази мярка у нас се равнява на 23 милиона киловатчаса, които изразходваме за 6 часа. Разпределено на глава от населението, това означава, че всеки българин спестява около 60 стотинки годишно, или 12 стотинки месечно.

Впрочем няма доказателства, че спестяването на енергия се дължи на лятното часово време. Логично е влияние да оказва и подмяната на старите лампи и електроуреди с енергоспестяващи. От друга страна, в дългите летни вечери е налице увеличено потребление на енергия от работата на климатици, което означава, че местенето на стрелките има обратен на желания ефект.

Не трябва да се подминава като фактор за енергийното потребление и географското разположение на страната ни.

Според специалисти близостта ни до границата от 40 градуса географска ширина лишава от смисъл въртенето на часовника.

Какво плащаме със спестените 60 стотинки годишно?
Лекари, психолози и редица други специалисти твърдят (а ние, обикновените граждани, го знаем от личен опит), че смяната на времето е една голяма кражба от нашия сън и здраве на която доброволно се съгласяваме, и никой не ни пита. Установено е, че първите дни след превъртането на стрелките хората са раздразнителни, лесно се уморяват, не са концентрирани в необходимата степен, а това може да доведе до редица инциденти, включително до трудов травматизъм и катастрофи.

За съжаление в България няма налична статистика по тази тема, но пък в САЩ са си направили труда да проверят данните в спешните центрове в периода след смяната на часовете и са установили, че повикванията за Бърза помощ нарастват с 12%, самоубийствата - с 66%, инфарктите - със 75%, нещастните случаи - с 29%, десет пъти скача броят на катастрофите, рязко се увеличават трудовите злополуки особено сред работещите на поточни линии с непрекъснат процес на действие. По експертни оценки всичко това струва на американската икономика около 15 млрд. долара годишно. Както вече казах, у нас такава статистика липсва, а икономическа оценка не можем и да сънуваме (последното е валидно за всички управленски решения).

По данни на Световната здравна организация 45-50 на сто от хората в Европа, включително в нашата страна, страдат от безсъние и като една от най-честите причини за това отбелязват смяната на часовото време. Изкуственото прена-реждане на денонощието води до несъответствие с биологичния ритъм на човек и влияе на мозъчния център за регулиране на съня и бодърстването. Хората, които имат проблеми със съня, са нетрудоспособни и дори опасни за околните, защото стават нетърпимо раздразнителни, избухливи и провокират конфликти.

Особено тежки са последиците от смяната на времето през пролетта, тъй като съвпада с цялостното изтощение на организма след зимния период (т.нар. пролетна умора). Т.е. налице е комбинация от негативни фактори, към които е редно да добавим и цялостния стрес, на който е подложен съвременният човек.

Колкото любопитен, толкова и важен икономически факт е, че според фермерите в периода на смяна на времето намалява млеконадоят, кокошките снасят по-малко, животните губят спокойствие и боледуват повече. Истината е, че животните също се подчиняват на биологични ритми, но за разлика от хората не могат да „бъдат накарани да се съобразяват с изкуствено създаден регламент за време. Когато през 2010 г. тогавашният руски президент Медведев аргументираше решението си да спре местенето на стрелките в Руската федерация, каза: „Да не говорим за нещастните крави и другите животни, които не разбират защо доячката започва да идва по друго време". Друг е въпросът, че три години по-късно практиката за смяна на стрелките в Русия беше възстановена, но не заради енергийния ефект, а заради огромното количество часови зони във федерацията - проблем, който у нас очевидно не съществува.

Тук е мястото да спомена,, че лятното часово време в момента се въвежда в 70 от общо 185 държави в света - основно в ЕС, част от САЩ, части от Канада и части от Австралия и Южна Америка. Китай, Индия и Япония са го въвеждали за кратко, но са се отказали от тази практика. Както вече споменах, през 2010 г. Русия отмени смяната на стрелките, но през 2014 г. я възстанови. В ЕС практиката се прилага във всички държави, но няма директиви, които да задължават държавите да правят това. Въвеждането или отмяната на лятното време е решение на отделните национални правителства. Единственото изискване е, ако определена държава членка сменя времето, да го прави в точно определен ден и час, еднакъв за целия ЕС. България мести стрелките от 1 април 1979 г., но е дошло време да спре това безумие. Достатъчно е правителството да отмени собственото си Постановление №94 от 13 март 1997 година.

Индустриализираните общества следват график, базиран на ежедневните дейности, които не се променят в хода на годината - например началният и крайният час за работа или училище е един и същи. За разлика от това ежедневната работа и личното поведение на аграрното общество се регулират от дължината на светлата част на деня и слънцегреенето, което се променя според сезона. В задачата се пита ние аграрно или индустриално общество сме?!

Изобщо, чудя се защо продължават да ни причиняват тази лудост? Струва ли здравето и спокойствието ни 60 стотинки годишно? А може би въпросът ми е риторичен...

Анета Алашка
„Преса"