Доц. Таков: Окупацията успя, нанесе смъртоносна рана на статуквото

/КРОСС/ Вчера Ранобудните студенти обявиха, че напускат Аулата и прекратяват окупацията.

Окупацията на Софийския университет окончателно приключи след осемдесет дни. Осемдесет дни на вяра, надежда, борба. Осемдесет дни, в които вложихме малкото, което имахме, и многото, което ни предстои. Но от сърце, обявиха протестиращите студенти.

Коментар на доцент Кристиан Таков (доктор по гражданско, семейно и търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски"); първият преподавател, който студентите поискаха да чуят в окупираната зала 272, малко след като той написа текст в личния си блог по повод решението на Конституционния съд да остави Делян Пеевски като депутат. Лекцията му тогава стана много популярна, като основният й акцент беше: "променяйте формата на протеста си непрестанно, не ги оставяйте на мира, те свикват с всяка форма на протест. Те са като флуид - в каквато съдина ги налеете, такава форма заемат".

Пред "Дневник" доц. Таков заяви:

Окупацията дори и приключила, е нанесла абсолютно смъртоносна, неизлечима рана на досегашното статукво. Тази окупация може да се възроди по всяко време и да продължи неопределено време и на неочаквани места. Обществото е събудено,

в раната е сипана сол и тя няма да заздравее,

докато нещата не започнат да се оправят значително.

Така че да, може би окупацията не завърши по най-тържествения, най-пиар впечатляващия начин, но тя е изпълнила своята функция. Защото една окупация не може да бъде вечна, особено при такова безочливо поведение на все още управляващите.

Със сигурност ще има хора, които ще тържествуват и злорадстват. Но е твърде рано или е по-скоро е безнадеждно да злорадстват. Със сигурност има доста хора, които ще посочат десетки, да не кажа стотици тактически грешки на "Ранобудните студенти", но да сме наясно, че абсолютно винаги има много хора, които бездействайки през цялото време, докато нещо се върши, обясняват след това че нещо не е трябвало да се прави сега, не е трябвало да се прави тук и не е трябвало да се прави така. Този

начин на мислене е достатъчно известен - той се нарича импотентност

Тази импотентност, която след като нещо се свърши, се казва че нещо е можело да се свърши по-добре, е дълбока аморалност и скатаване от действие. Скатаване зад паравана, че ние ако да бихме били, щяхме да можем по-добре. Това е несериозно и непочтенно.

Аз съм противник на институционализацията на подобни движения (бел. ред. Таков беше помолен да коментира и идеята на част от студентите да формират студентска федерация), защото те възникват спонтанно,

неуязвимостта им е в тяхната непрестаност да измислят нови и нови форми,

а индивидуалността е тази, която ги носи и ги води. Институционализацията не е тяхна работа. За това има партии, организации и всевъзможни форми на институционално обединение, които са излишни в тази ситуацията.

Днес четох в блога на Борис Йелников, където той правилно отбелязва, че да се иска от протеста да се институционализира, да дава алтернатива,е идиотизъм. Протестът е аварийна спирачка, която се натиска, когато видиш, че катастрофата е неизбежна. В тази връзка да се иска институционализация, даване на идеи, алтернативи, вкарване на нещата в руслото на протакането и нищо неправенето, е вкарване на протеста в правилата на чужда игра.

Протестът ще запази автентичността си, това че в момента практически няма улични протести и че окупацията е номинално и формално снета, не означава, че

до дни няма да има евентуален нов взрив

Управляващите са толкова вече изнервени, истеризирани и безидейни какво точно трябва да правят, че непременно ще направят поредния гаф. И ще дадат повод отново да избухнат протестите.

Освен това, както е казал днес един от студентите (бел. ред. че Аулата се е превърнала в чакалня), протестите също се превърнаха в чакалня, което управляващите усетиха, че изтощава бавно, но сигурно хората.

Смятам, че протестите трябва да се взривяват от време на време на необходимото място. Както няма постоянен взрив, не може да се очаква да са перманенти. Но това не означава, че в бъдеще те няма да бъдат взривообразни и изключително реактивни.