Големият взрив не се е състоял? Квантово уравнение прогнозира, че Вселената няма начало

/КРОСС/Квантово уравнение предсказва, че Вселената няма начало и няма край. Вселената може би е съществувала вечно, както се вижда от новия модел, който използва квантови корекции в допълнение към общата теория на относителността. Моделът може да обясни тъмната материя и тъмната енергия като по същество е решение на много проблеми наведнъж.

По оценки на общата теория на относителността общоприета и широко известна е възрастта на Вселената от 13.8 милиарда години. В началото всичко съществуващо, както се смяташе досега, е заемало една безкрайно плътна точка или сингулярност, която после започва да се разширява като "Големия взрив", който полага началото на Вселената, пише offnews.bg.

Въпреки че сингулярността на Големия взрив произтича пряко и неизбежно от математиката на общата теория на относителността, за някои учени това е проблем, защото математиката може да се обясни само какво се е случило веднага след, но не и по време или преди сингулярността.

Изследователите са на мнение, че сингулярността на Големия взрив може да бъде решена с помощта на новия модел, в който Вселената няма начало и няма край.

"Сингулярността на Големия взрив е най-сериозният проблем на Общата теория на относителността, защото законите на физиката се нарушават," казва Ахмед Фараг Али (Ahmed Farag Ali) от Университета Бенха в Египет, цитиран от Phys.org.

Али и съавторът му Сурья Дас (Saurya Das) от Университета Летбридж в Алберта, Канада са показали в доклад, публикуван в списание Physics Letters B , че сингулярността на Големия взрив може да бъде разрешена чрез техния нов модел, в който Вселената няма начало и няма край.

Физиците подчертават, че техните квантови корекции не се прилагат специално за този случай само за да се премахне сингулярността на Големия взрив. Тяхната работа се основава на идеите на теоретичния физик Дейвид Бом, който е известен и с приноса си към философията на физиката. Още от 1950 г. Бом е изследвал замяната на класическите геодезични линии (най-краткия път между две точки на сферична повърхност) с квантови траектории.

В своята работа, изследователите са използвали тези траектории на Бом към уравнението, разработено през 1950г. от физика Амал Кумар Райчаудхури (Amal Kumar Raychaudhuri) от Университета в Калкута, Индия.

Като използвали квантово коригираното уравнение на Райчаудхури, физиците получили квантово коригираното уравнение на Фридман, описващо разширяването и развитието на Вселената (в т.ч. Големия взрив) в контекста на Общата теория на относителността.

Макар че това не е истинска теория на квантовата гравитация, моделът съдържа елементи от двете - и от квантовата теория и от Общата теория на относителността.

Ахмед Али и Сурья Дас обясняват, че техният модел дава възможност да се избегне сингулярността заради ключовите разлики между класическите и квантовите геодезични траектории. Класическите геодезични линии в крайна сметка се пресичат, а точката, в която се събират е и самата сингулярност, за разлика от траекториите на Бом, които не се пресичат една с друга, така че сингулярността не се появява в уравненията.

В космологични условия, учените обясняват, че квантовите корекции може да се считат за космологичната константа (без необходимост от тъмна енергия) и като радиационен член (radiation term). Те удържат на Вселената в ограничен размер и следователно й дават и безкрайна възраст. Тези условия също така добре се съгласуват с текущите наблюдения на космологичната константа и плътността на Вселената.

Във физически параметри, моделът описва Вселената като пълна с квантова течност. Учените предполагат, че тази течност може да се състои от гравитони - хипотетичните безмасови частици, които осигуряват на силата на гравитацията. Ако те съществуват, гравитоните играят ключова роля в теорията на квантовата гравитация.