Възраждане постави паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев в Гърция

/КРОСС/ На 1 май членове и симпатизанти на Възраждане, водени от председателя на организацията Костадин Костадинов, посетиха унищоженото от гърците през 1946 г. старо българско село Баница, близо до град Сяр (дн. Серес), което днес за съжаление е част от държавната територия на Гърция.

Там през 1903 г., по време на Илинденско - Преображенското въстание, в битка с редовната турска армия, намира смъртта си великия водач на българското национално-освободително движение в Македония и Одринско – Гоце Делчев. Първоначално погребан именно там, по-късно оцелели негови четници изравят част от тленните останки на войводата, за да ги спасят от настъпващата гръцка армия, унищожаваща по пътя си всяка следа от българското историческо и културно наследство в Егейска Македония, и ги пренасят в свободните български земи.

Макар и основната част от мощите на Гоце Делчев да са пренесени от българските военни в пределите на стара България, там остава останалата част от тях, което превръща това място в едно истинско светилище на българската национална чест и порив за свобода.

Именно на това място, патриотите от Възраждане поставиха втора поредна паметна плоча, и общо трета, поставена там от българи. Това е така, защото времето, което плочите престояват на това място, обикновено е само няколко дни. Веднага след слагането им гръцките власти ги разбиват. Първата плоча, поставена от Възраждане на 1 май 2015 г., оцеля точно две седмици.

Най-срамно от всичко обаче е жалкото и бездушно мълчание на българската държава, позорно търпяща не само гръцките издевателства над националната ни памет по тези изконни български земи, но най-вече бруталните опити за асимилация на българското малцинство в Гърция (което е коренното население в днешните северни гръцки територии), наброяващо почти 500 000 души.

Последното, между другото е дълбоко показателно за това колко е полезно членството ни в Европейския съюз, по отношение опазването на българското културно-историческо наследство и правата на българските малцинства в пределите на старите български земи. Последното е една от най-широко акламираните цели на ЕС, с която същият очевидно не се справя, както трябва. Или може би това е така, само когато се отнася до българското минало…

От Възраждане припомнят, че това е валидно не само за Гърция, а практически за всички съседни балкански страни, които всячески и с огромно усърдие, заличават всяко едно доказателство за българската историческа принадлежност на съседните си с България области.

Костадин Костадинов е категоричен – когато Възраждане изпрати своите представители в Европейския парламент след 26-ти май, опазването на българското културно-историческо наследство на Балканите и в цяла Югоизточна Европа, както и признаването и спазването на правата на българските малцинства в съседните държави, ще бъдат едни от основните им приоритети.

Възрожденците обещават, че всеки опит на чужди държави, които и да са те, да рушат артефакти от българското минало, ще бъде посрещан твърдо от евродепутатите на Възраждане, а всеки един подобен случай ще бъде сведен до знанието всички възможни европейски органи и институции.

Възраждане – само ние можем!