Съдия Владимира Янева с потвърдена условна присъда и с глоба

/КРОСС/Потвърдиха условната присъда на бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева. Едногодишната условна присъда по делото "Червей" тя получи и на втора инстанция, съобщи Правен свят, цитирайки решение на Софийския апелативен съд (САС). САС потвърди присъдата на първата инстанция, като я измени само, за да наложи на Янева и глоба, което градският съд беше пропуснал.

Прокуратурата твърди, че Янева е извършила продължавано престъпление, като на 12 септември 2013 г., 12 ноември 2013 г., 28 януари 2014 г. и 25 март 2014 г., два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС в нарушение на закона.

В обвинителния акт се казва, че разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система "Централен полицейски регистър" без тя да е обект за установяване на самоличността на лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления.

В началото на 2016 година състав на СГС с председател Иван Коев призна Янева за виновна само по едно от обвиненията. Тя е виновна за разрешеното използване на СРС със 120 дни над допустимото по закон.

Тодор Костадинов, който е бивш шеф на дирекция в МВР, беше освободен от наказателна отговорност по обвинението за компютърно престъпление. Той беше осъден само на глоба от 3000 лева, като съдът го оправда за документни престъпления.

В мотивите на съдията бе записано, че е пропуснато налагане на Янева и глоба. То е задължително при обвинение по чл. 284в от Наказателния кодекс, но нямаше как да се поправи. Пропускът е отстранен от САС, който казва в решението си, че е съгласен с останалата част от присъдата на градския съд, както в осъдителната, така и в оправдателната част.

Янева беше признала, че е възможно да е имало пропуски в работата, но в никакъв случай не са били умишлени. В обясненията си пред САС тя разказа, че при даване на разрешения за СРС, за проверка на срокове и основания е ползвала информация от справки на службите.

В конкретния случай в справката нямало отбелязване за предишни искания и разрешения, за да може тя да установи, че са изтекли максималните срокове. Това според апелативния съд е напълно защитна версия, защото по уникалните номера на обекта, в регистрите на СГС може да се направи проверка преди да се дават разрешения за СРС.

По отношение на Костадинов, който е признат за виновен за компютърно престъпление, отнасящо се до достъп без разрешение до данните в информационната система на МВР, двете инстанции са категорични, че той е извършил престъплението.

Костадинов е ползвал акаунта на служителка, за да влезе в системата и да провери дали е заличена полицейска регистрация на свидетел по делото. Според САС обаче е учудващо, че той няма обвинение за заличаването на полицейските регистрации на въпросния свидетел, което е и единствения резултат от прилагането на СРС по операцията "Червей".

"Този въпрос е изцяло от конституционно установената компетентност на Прокуратурата на Република България и тя не е повдигнала такова обвинение, поради което подсъдимият Костадинов следва да носи отговорност именно за престъпление по чл.319а, ал.4 вр. ал.1 НК, доколкото няма по-тежко повдигнато обвинение.

Според НК: Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Ако деянията по ал. 1 - 3 са извършени по отношение на информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

От тази гледна точка е необяснимо и не може да се коментира и развитото в протеста подробно твърдение за наличието на обща цел в подсъдимия Костадинов и подсъдимата Янева-Манолева да предоставят облага на свидетеля Г. чрез заличаване на полицейските му регистрации чрез "кухи" (според израза в допълнението към протеста - стр.2) сигнали, "фиктивни (по израза в допълнението към протеста - стр.2) проверки, "странни" разрешения (по израза в допълнението към протеста - стр.3) на подсъдимата за прилагане на СРС. Прокуратурата е имала достатъчно възможност да формулира своите обвинения и да докаже своите тези в открит и състезателен процес, а не да създава внушения чрез твърдения, които не могат да бъдат предмет на доказване в настоящия наказателен процес поради липсата на съответни обвинения", се казва в мотивите на САС.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд.