Бездействието на Европа държа Янукович на власт

/КРОСС/Доскорошният президент Янукович потегли по пътя, по който минаха преди него Милошевич, Саддам Хюсеин, Кадафи. Такъв път води до Хага. За съжаление, Русия подкрепяше през тези месеци и години Янукович. Но големият геополитически момент беше, че Русия беше изправена пред ситуацията да подкрепя едновременно двама кървави диктатори - единия Асад в Сирия и втория Янукович в Украйна. В днешния свят това вече не е възможно - това е част от периода преди падането на Берлинската стена.

Подкрепата, която международната общност оказа на Башар Асад в Сирия, много силно окуражи Русия да подкрепя Виктор Янукович, докато се случи онова, което се случи.
Разбира се, за една революция не може да се каже от същия ден дали е победила. Много вода трябва да изтече. Но тук трябва да си направим много голям извод за поведението на Запада и на ЕС и САЩ в частност.

Русия беше много окуражена да подкрепя диктатора Янукович заради изключително плахата позиция на Запада. От една страна, е пълното подчинение на западноевропейските лидери на руската воля Грузия да не бъде приемана в НАТО, даже окуражиха Путин да се държи по начина, по който се държеше в момента. От друга страна, има и персонална вина, която в рамките на ЕС почти винаги се отбягва.
Рано е да се прогнозира дали Юлия Тимошенко ще е обединителната личност на всички опозиционни сили. Макар и легендарна, Тимошенко не е ново лице. Революциите обикновено търсят нови лица. Но когато говорим за отговорността и вината на Запада, нека си дадем сметка, че поведението на Германия в продължение на 8 г. беше не такова, каквото демокрацията изискваше, а такова, каквото направи възможно Шрьодер да отиде да работи в "Газпром". Ние от ЕС задаваме ли си тези въпроси, питаме ли кой за какво беше отговорен и кой от нас какво можеше да направи, че да не се стига до тази ситуация? Много лесно е да се заклеймява постфактум, но много трудно е да се действа превантивно.

И сега бих препоръчал на НАТО на следващия голям форум във Великобритания да покани Грузия за член на НАТО като един ясен отговор на онова, което се случи.

Коментар на Соломон Паси за "24 часа"