Урок по цинизъм, или как държавата подпомага богатите

/КРОСС/ Понеже държавната образователна система е щедро финансирана и от бюджета, и от напиращите да я подпомагат богати дарители, ГЕРБ най-сетне се погрижи и за частните училища. От 2018 г. те ще получават рамо от данъкоплатците, тъй че децата на заможните да не са дискриминирани, както досега. Така справедливостта ще възтържествува, защото за разлика от тарикатите, които записват синовете и дъщерите си в държавни и общински училища, тези хора плащат огромни такси и е логично да бъдат подпомогнати от финансово процъфтяващата ни държава.

Впрочем това си беше голям кахър на управляващата партия ГЕРБ още през първия й мандат, а във втория се превърна и в неин приоритет. Неслучайно предложението за финансиране на частните училища беше внесено в парламента още през ноември 2014 г., т.е. едва месец след изборите. Законопроектът с вносител Милена Дамянова, която беше зам.-министър на образованието през 2010-2013 г., скоростно мина на първо четене през февруари и се прие окончателно в началото на есенната сесия. С един-единствен кусур - аргументът, че държавата има конституционното задължение да не прави разлика между децата, независимо в какво учебно заведение учат, следваше да се приложи и спрямо българчетата в чуждестранни частни лицеи. Например в Швейцария, където след плащането на годишната такса един роден олигарх едва смогва да върже месечния си бюджет за неща от първа необходимост като уиски и пури. Щом принципът е „Парите следват ученика", наистина нищо не пречеше парите на данъкоплатците да последват тези ученици и извън пределите на страната, за да не се чувстват те ощетени.

Е, някои намират подобно финансиране за нахално и даже цинично, но нека не забравяме, че идеята за образователните ваучери е лансирана от Нобеловия лауреат по икономика Милтън Фридман. Тя гласи следното: парите, които държавата е длъжна да отделя за образованието на всяко дете, следват детето без значение какъв тип учебно заведение изберат родителите му. Частните училища и детски градини получават единния разходен стандарт за ученик и автоматично намаляват таксите. Това съответно води до по-голям избор, а всяко състезание, както знаем, повишава качеството.

Тук обаче приключвам с иронията, защото на практика привлекателната на пръв поглед теория даде плачевни резултати. При това тя беше приложена в развита икономика, каквато е британската, по времето на Маргарет Тачър. Реформата, рекламирана като опит за финансово облекчен достъп до по-качествено образование, постигна точно обратния ефект - освен, че допълнителният разход натовари държавния бюджет, частните институции с традиции не само не намалиха таксите, а издигнаха допълнителни финансови бариери, за да ограничат наплива. Отнесоха го бедните заради намалената издръжка на обществените училища, което съвсем естествено предизвиква социално напрежение.

В резултат Тачър се отказва от ваучерната система, но не и Фридман. В статията си „Обществените училища: да ги направим частни" (1995 г.) той доразви идеята си така: „Ваучерите могат да насърчат бърза приватизация, само ако създадат голямо търсене на частни училища, което да породи реални стимули за предприемачите да навлязат в отрасъла. Това изисква, първо, ваучерът да бъде универсален, на разположение на всички, имащи правото да изпратят децата си в държавните училища. И второ, ваучерът, въпреки че ще е по-малък от това, което правителството харчи за един ученик, да бъде достатъчно голям, за да покрие разходите на частно печелившо училище, предлагащо висококачествено образование."

Разглеждайки образованието преди всичко като „отрасъл", който подлежи на пазарна регулация, Фридман очевидно е загрижен преди всичко за предприемачите. Той изхожда от предпоставката, че частното винаги е по-добро от общественото, като свежда ролята на държавата единствено до тази на донор. Навсякъде обаче идеята му дава дефекти. През 2008 г. например Естония се отказа от системата на финансиране по единни стандарти, защото тя увеличи съществуващите дисбаланси във финансирането и „уби" училищата в малките градове и селата. Дори емблематичният пример за успешно прилагане на ваучерната система - Швеция, също се оказа доста спорен: след първоначалния ентусиазъм се забеляза сериозен спад в резултатите на учениците в сравнителни международни изследвания. През септември 2014 г. Франс прес написа: „Образователната система е начело на притесненията на шведските избиратели, сочат допитванията до общественото мнение. Шведите си дават сметка за онова, което редовно се подчертава в изследванията ПИЗА на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, а именно, че нивото на шведските ученици по четене, математика и науки намалява. Частните училища са обект на критики на първо място. Те са обвинявани, че задълбочават неравнопоставеността, като привличат добрите ученици и преподаватели."

У нас неравнопоставеността между децата в големите и по-малките градове се забелязва в плачевните резултати от годишните матури, та какво остава, когато започне да се прехвърля ресурс към частните училища. Тъй като без съмнение това ще става за сметка на обществените, „лишени от достатъчно деца и средства, нови и нови училища ще се закриват или по-вероятно ще се дават на частниците на безценица" (по Валери Найденов). Вместо да спасява закъсалите публични училища, държавата всъщност ще подпомага предприемачите, като не просто саботира най-нуждаещите се, а налива обществени средства в ямата на несправедливостта.

Да, несправедливост, защото е абсурдно чрез данъци да бъдат подпомагани предприемачески проекти, каквито са и частните училища. По същата логика, както забеляза колегата Калин Първанов, всеки, който кара автомобил и не се ползва от градския транспорт, трябва да си поиска ваучера за гориво от държавния бюджет, а всеки, който не желае МВР да се грижи за сигурността му, следва да си вземе ваучера и да го вложи в частна охранителна фирма...

Ама било несправедливост и това богатите да плащат такси, защото скъпото частно образование не се субсидирало от държавата? Никой не споменава обаче, че частните училища също дискриминират по социален признак онези, които не могат да си позволят таксите им. А в чл.6, ал.2 на Конституцията ясно пише: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

Няма спор, чудесно е частната инициатива да процъфтява, но още по-чудесно е за процъфтяването си да не разчита на държавата, още повече на социалните придобивки за бедните. Като партия, която се представя за дясна, ГЕРБ би трябвало да стимулира по-заможните да дават, а не да взимат; да работят за намаляване на бедността, а не за разбогатяването си за сметка на увеличаващото се социално неравенство. А то иначе и баба знае да върти бизнес, точейки бюджетни фондове, за да може една тънка прослойка да се облагодетелства и да приватизира печалбите!

Сега се вадят аргументи, че с държавното финансиране таксите ще паднат, следователно и повече деца ще имат достъп до по-качествено образование. Те обаче са несъстоятелни, защото частните училища не дават гаранции в тази посока, нито е сигурно, че предлагат по-добро образование (познавам момче, което в девети клас още сричаше, но срещу басноловната такса, която плащаше неговият баща, все пак завърши средното си образование). Доколкото държавата не е предявила никакви претенции към частниците, оттук нататък може да се разчита единствено на добрата им воля за въвеждането на квоти за будни деца, които не могат да си позволят частно училище, или направо да премахнат допълнителните такси за такива ученици.

Пак добре между другото, че държавата още не е наложила на данъкоплатците да подпомагат частниците със стипендии, набирани в обществен фонд, и да плащат компенсации на богатите родители, които са пратили децата си в обикновено училище. Но нищо чудно и това да стане - границите на търпението им отдавна се оказаха свръх еластични. За разлика от цинизма, който даже не познава граници.

Любослава Русева

„Редута"