Гетото в битка за пространството

/КРОСС/ Тези дни ми се обадиха най-невероятни хора от най-невероятни институции с най-невероятни въпроси за циганите. „Според Вас колко са ромите в България?", „Вярна ли е широко разпространената представа за ромите, че са страхливи - питам с оглед на това дали е възможен по-голям конфликт между българи и роми?", „Мислите ли, че трябва да се върнат ромските училища?" 

Тези дни минавам за компетентен събеседник по тема, по която бях досаден събеседник в продължение на 30 години. От три десетилетия се занимавам отблизо с хората от гетата, които тогава все още не се наричаха гета. Реакцията към тази част от журналистическата ми работа обикновено беше „стига вече, пак ли с тия твои цигани". Сега - въпрос след въпрос за ромите.

Как пък един не се сбърка да ги нарече цигани? Някои хора си мислят, че като наричат циганите роми, това ги прави по-загрижени и по-сериозно отнасящи се към проблема. Не е за учудване, у нас сме свели всички усилия до правилния подбор на думите. Не е важно да работим, важно е да имитираме, че работим, затова подборът на думите е решаващ. Лично аз съм безкрайно подозрителна към всеки, който много внимава да употребява единствено и само думата роми. В такива случаи съм абсолютно сигурна, че такъв човек е виждал циганин само на някоя жп гара и старателно си е записал да не употребява дискриминиращата дума „циганин" на някой семинар от зората на демокрацията. Нищо ѝ няма на думата „циганин" - и е хубава, и е звучна. И на думата „ром" нищо ѝ няма - истинска е, не е изкуствено създадена, както някои си въобразяват.

„Как мислите, ромите дали се отказват да ходят на училище, за да се опазят от вливане в мнозинството и за да запазят принадлежността си към своята етническа група?" Ясно, човекът, който задава този въпрос очевидно се е справил с европейски изследвания по въпроса. „Така е в Англия - казвам. - И в някои други западноевропейски страни. В Англия няма да намерите циганин полицай или учител. Там момчетата учат максимум до 14 години, а момичетата - докъм 12. Точно с тази цел - да не бъдат всмукани извън общността на „пътуващите", както наричат циганите в Англия."

Циганите в Европа са около 10 милиона. Това са хора, които нямат държава, нямат писана история, нямат лидери, около които да се групират, говорят на различни диалекти, писмеността им е сравнително нова...И въпреки това са общност. Какво ги държи в едно цяло? Точно тази принадлежност към общността ги държи. Те знаят, че трябва да са заедно. Поотделно са уязвими, заедно са силни. Когато си верен на общността, ти си верен на ценностите й. Когато си част от общността, законите на държавата, в която се намираш, не са толкова важни, колкото правилата на рода, на твоите хора.

„Тогава защо казвате, че в България не важи правилото за образованието, като начин да заличи връзката с общността?" Защото колкото по-жестоки са били преследванията на цигани в една държава, толкова по-сплотена се налага да е общността им. Англия, Франция, Испания, пък и други западноевропейски страни са преследвали циганите през вековете безпощадно - давали са им срок, в който да напуснат страната, гонили са ги, затваряли, убивали. Тук такива неща никога не са се случвали. Точно затова циганите в България са много (най-много всъщност като процентно съотношение), точно затова тук за тях не е опасно да се разтварят в мнозинството, точно затова тук училището не е опасност. През 1989 г. в Сливен има 120 висшисти от ромски произход.Те са известни учители, адвокати, лекари, инженери, разбира се и музиканти.

„А защо сега напускат училище, да не говорим, че има деца, които изобщо не тръгват на училище?" - продължава да пита моят събеседник. А защо да ходят? - питам. Вие не знаете ли, че хората с номадски ген в кръвта, не си пилеят усилията в излишни неща, те вършат само най-нужното за оцеляването. Те виждат, че техните родители, които са ходили на училище, знаят да четат, пишат и смятат, сега ровят в контейнерите. И се питат какво ще им донесе училището, защото няма кой да им каже. Веднъж казах на един ромски лидер, че бъдещето - изискващо висока обща и компютърна грамотност - ще ги отрече. „Така е - каза този ромски лидер, - времето ще ни отрече, но пространството ще ни спаси." Нали се сещате какво означава това - означава все по-голямо пространство, което ще заемат гетата. Означава раждаемост.

„Но те трябва да ходят на училище, нали?" - пита отново моят събеседник. Разбира се, само след пет години циганите ще са около 22% от целия български трудов пазар. Как ще изглежда тази работна сила, ако тя е напълно неграмотна? „И как според Вас ще ги накараме да ходят на училище?" - пита. Отговарям: „Насила". Събеседникът ми, политкоректен човек, е шокиран - как така насила?!

Не съм съвсем сигурна как точно, знам че трябва да стане. На първо време трябва да им се каже, че няма на кого да продадат неграмотността си. Свършиха парите за банички в междучасията, ако ходиш на училище с жълтия автобус на десегрегацията. Ще се наложи децата да ходят на училище, за да могат след време да работят, а не да просят пари за баничка. Ще се наложи да ходят, за да могат родителите им да получават детските надбавки. Отделно на учителите ще трябва да се каже, че бележки за пред социалните служби трябва да се издават само на деца, които наистина ходят на училище, а не на бройки, които увеличават делегираните бюджети. Ще се наложи да се помисли за поощрения и още повече за санкции. И най-вече: ще се наложи тези санкции да се прилагат. Какви - не съм сигурна, единственото сигурно е, че ромските деца трябва да ходят на училище. А родителите им трябва да ходят на работа. Едва тогава ромският проблем..., всъщност - ако децата ходят на училище, майките и бащите на работа, а законите важат еднакво за всички, ромски проблем няма да има.

Веселина Седларска
„Редута"