Украйна – скрит лидер в незаконния добив на кехлибар?!

/КРОСС/ Незаконният добив на кехлибар в Украйна от времето на Евромайданската революция придоби мащабите на природно бедствие. Въпреки това много украински граждани и международната общност дори не подозират, че Украйна е непризнат световен лидер на незаконен добив и износ на кехлибар. Годишно се добиват около 300 тона от този минерал.
Излишно е да се казва, че от това лидерство държавният бюджет не получава нито една украинска гривна. Всъщност на територията на Украйна функционира „Кехлибарена република" (състои се от Ровненска, Волинска и Житомирска области; на жаргон наричана „Лунен кратер", заради характерния си лунен пейзаж), и която е извън контрола на официалния Киев.

Средствата, получавани от добива на кехлибар, отиват по сметките на тесен кръг хора от ръководството на политическата партия "Европейска солидарност" и силовия блок - Министерството на вътрешните работи на Украйна, а рисковете за околната среда са за населението.

При това част от средствата, получени от тази дейност са били насочвани за финансиране на президентската кампания на Петро Порошенко.
Почти целият добив на кехлибар в Украйна става нелегално. Минералът се изнася контрабанда в Чехия, Словакия и Полша, а след това в Китай и Русия, без да се плащат държавни мита и данъци. Междувременно годишният доход от тази незаконна дейност се оценява от самите длъжностни лица в Украйна на 230-300 милиона щатски долара годишно.

Местните жители на „Кехлибарената република" добиват слънчевия камък чрез сух метод, (те просто копаят огромни дупки с лопати в горите на дълбочина около 10 метра), а също така чрез водно измиване на чакъла с използване на моторни помпи като кехлибарът сам се отмива от земните недра.

Най-изгодните участъци традиционно си присвояват бандитите. В горите се появяват цели села от копачи, където за проучване се използва строителна техника и дори откраднато военно оборудване (бронетранспортьори, бойни пехотни машини, военни камиони и др.).

Струва си да се отбележи, че покровителството на тази дейност се осигурява от Националната гвардия на Украйна, която оставя оскъдна квота за добив на кехлибар за местните жители (по думите на местните жители, доста често загиват хора в Олевския район в Житомирска област. Още по-чести са случаите на "случайно удавени" в дълбоките ями или затрупани от пясъка копачи. Не се води никаква официална статистика, престъпленията не се фиксират и не се разследват, а телата на жертвите като правило, се заравят на място - направо в „кехлибарените ями".

Бандитите купуват на място незаконно добития кехлибар със щатски долари. За килограм камъни с малък грамаж те плащат по 400 до 800 долара. Цената за 10 кг (камъни с тегло 10-20 г) е 1800 долара.Но има и други цени. В Украйна вече са прекопани десетки хектари борова гора. В някои места гората е заприличала на мравуняк, където се "трудят" копачите. На природата се нанасят почти непоправими щети. Варварските ями унищожават ландшафта, подкопаните дървета падат и гората се превръща в пясъчна пустиня.

Основният проблем в добиването на кехлибар в Украйна с използване на разпространения метод, така нареченото водно измиване, е необходимостта от рекултивация на земите. Незаконните копачи обаче не ивършват тези възстановителни работи, оставяйки след себе си „лунни кратери", на които спокойно може да се снимат филми на ужасите, защото местата са се превърнали в глинесто-пясъчна пустиня с наводнени ями и кратери.
Само в Ровненска област от 2018 година от копачите са оставени над хиляда хектара земя в този вид.
Като се има предвид, че до половината от този район се счита за перспективен от гледна точка на производството на кехлибар, заплахата за екологията на региона е повече от реална.
Другата беда е радиационното облъчване.

Работата е там, че районите с активно производство на кехлибар (Ровненска, Волинска и Житомирска области) са сред районите, които са най-засегнати от радиационно замърсяване в резултат на Чернобилската катастрофа.
Копачите, използвайки метода на хидравлично разрушаване на земния пласт, извличат пясък и вода, замърсени с цезий и стронций, замърсена е и водата на повърхността, замърсяват още повече околната среда на тези територии с радионуклеиди.
Засега случаите на добив в Чернобилската зона са единични, но те вече съществуват. Ако през 2018 - 2019 година копачите все още са идвали тук предпазливо, сякаш на разузнаване. С течение на времето обаче, броят на желаещите да поемат тези рискове се увеличава.