Кунева отбеляза пет важни аспекта на кризата в Украйна

/КРОСС/ "Кризата в Украйна има десетки измерения, които си заслужава да огледаме от гледна точка на рисковете пред българските интереси. Тези аспекти са международно правни, геополитически, финансови, икономически, дипломатически". Това написа лидерът на „Движение България на гражданите" Меглена Кунева в личния си Фейсбук профил.

"Първо, да не забравяме защо западните страни имат ангажимент към Украйна", пише тя.

"Защото, когато говорим за кризата в Украйна и опитите на ЕС и САЩ да помогнат по дипломатически път за излизане от нея, трябва да си припомним, че САЩ и Великобритания подписаха заедно с Русия и Украйна Меморандума от Будапеща през 1994 година, с който Украйна предаде на Русия ядрените си бойни глави от съветско време. Този Меморандум съдържа текстове, с които се гарантира и териториалната цялост на Украйна от международноправна гледна точка", напомня Меглена Кунева.

"Второ, от гледна точка на геополитиката и на чисто психологически нагласи, Русия винаги е разглеждала постсъветското пространсво като своя зона на влияние и това продължава да оказва влияние върху действията й", смята Кунева.

"Разширяването на ЕС и на НАТО на Изток се възприема от Москва като навлизане в нейното пространство и обяснява руските тревоги и скептицизъм относно демократичните промени в бившето съветско пространство. В същото време Украйна, Полша, Балтийските страни и други съседи на Русия реагират нервно на случващото се на Кримския полуостров. Тяхната реакция е мигновена на кризата в Украйна, защото те искат да защитят потенциалната заплаха за суверенитета си", смята Кунева.

"Интересно е обаче да се отбележи, че Русия не гледа така на експанзията на Китай", обелязва тя. "Москва изпуска от очи нарастващото китайско влияние в региона, както и пренебрегва политическите тенденции в бившите съветски републики от Централна Азия, които са богати на енергийни ресурси", допълва Кунева.

"Трето, Украйна се нуждае от спешен пакет от помощи и реформи. За да има смисъл финансовата помощ за Киев, ЕС и САЩ трябва да действат съвместно с Международния валутен фонд и Световната банка, заявява лидерът на ДБГ. Украйна се нуждае от повече от 35 млрд. долара от сега до 2015 г. , за да бъде в състояние да посрещне дълговите си задължения и изисквания за внос. Още повече, че националната валута на Украйна гривнята се обезцени с 20 % само за последния месец.
Всъщност, Украинската криза започва да набира скорост от ноември миналата година, когато Русия се противопостави на сближаването на Украйна с ЕС като предложи влизане в митническия съюз, макар да е видно, че руският митнически съюз не носи големи ползи на участниците в него извън Русия.
Западът трябва да предложи спасителен пакет на Украйна с икономическа помощ. Този пакет ще трябва да включва секторни реформи в различни области, като например за земята, във финансовия сектор, в енергийния сектор и т.н", заявява Кунева в своя Фейсбук профил.

"Смятам, че особено полезни могат да бъдат разговорите между страните от Г-8, доколкото Русия е включена сред тях. Но ако комуникацията в този формат бъде прекъсната, това няма да помогне за излизане от кризата, твърди Кунева и допълва, че винаги е добре да има преговори, само те дават надежда за решение в сложни ситуации. Защото когато отношенията се изострят, евентуални санкции се нуждаят от време, за да дадат ефект. Историята ни учи, че санкциите са успешни само, ако имат сравнително силно въздействие върху икономиката на санкционираната страна и ако там в крайна сметка има някой, който разбере мерките и стане вътрешен мотор срещу "санкционираното" поведение на правителството", смята лидерът на ДБГ.

"Не бива обаче да подминаваме интересите на силни бизнес лобита от различни европейски страни, които няма да харесат санкциите. Европейските икономики са свързани с Русия на много равнища. България, Румъния и Балтийските страни сме силно зависими от руския газ. Германия и други големи европейски държави имат съществени икономически връзки с Москва. Лондон се превърна в предпочитан финансов центъра за частно банкиране за богатата руска класа", пише Кунева.

"Като цяло няма лесен изход от тази сложна ситуация, особено след като Путин заявива лицемерно, че страната му не е виновна за кризата в Крим. Въпросът е дали българските управляващи и най-вече парламентът следва логиката на тези аспекти, защото това би ни дало разумна увереност, че сме подготвени като държава за процеси, които пярко ни касаят. За съжаление не чувам този смислен дебат", подчертява Меглена Кунева.

"А след него идва по-тежката задача - да постигнем надпартиен консунс къде точо ще поставим България в сложните европейски отношения ЕС - Украйна - Русия. защото България е не-помалко част от същата тази Европа", обобщава Кунева.