-
10 Дек 2025 |
USD / BGN 1.6807
GBP / BGN 2.2391
CHF / BGN 2.0840- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Американските медии подклаждат конфликта в Украйна
02 Юни 2014 | 10:53
/КРОСС/ Въпреки забелязаните след президентските избори намеци за „положителни промени” в разрешаването на украинската криза, вълненията на изток в страната не затихват, пише Consortiumnews.com. Най-голямото препятствие за снемането на напрежението са американските медии: те са „заразени от пропагандата на Държавния департамент” и отразяват събитията в Украйна крайно пристрастно.
Едно от проявленията за „плачевното падение” на вестник The New York Times и превръщането му в „пропагандна брошура” на Държавния департамент на САЩ е отразяването на президентските избори в Украйна, пише Робърт Пери от Consortiumnews.com. Според него, то в чист вид съответства с преиначеното излагане на събитията, към което се придържат официално от Вашингтон, като там подобни лъжливи изявления правят и във връзка с кризата в Украйна.
„Предсрочни избори парламентът назначи, за да замени Виктор Янукович, който избяга от Киев на 21 февруари, след неуспешен, но кървав опит да потисне народното въстание. Неговият провал в качеството на президент провокира руското вмешателство и анексията на Крим”, пише Робърт Пери, цитирайки думите на журналиста от The New York Times Дейвид Херзенхорн, който той нарича „един от най-предубедените” журналисти, отразяващи събитията в Украйна.
Авторът отбелязва, че подобно измамно излагане на събитията се превръща в заплаха за интересите на САЩ. Нали, „ако вярвате в подобен измислен сценарий, то вие ще сте склонни да подкрепяте агресивните контра-мерки, които могат да имат опасни и контрапродуктивни последствия”, се казва още в статията на Consortiumnews.com.
Освен това, съществува и голяма опасност за американската демокрация, когато големите медийни организации „по обичайния начин” участват в подобна „пропаганда”. През последните няколко години правителството на САЩ предизвика няколко войни под „лъжлив претекст”. В резултат от това загиваха хора и се формираше „дълбока омраза” към Съединените щати. Освен това „се изтощаваха” запасите на щатската хазна, а американските войници биваха измъчвани и убивани.
Ето защо, подчертава Робърт Пери, журналистите и новинарските редакции трябва да правят всичко, което е по силите им, за да отразяват правилно и достоверно подобни новини и да не „угодничат на властите”.
Що се касае до Украйна, реалното състояние на нещата там, е доста по-сложно и има доста повече нюанси, отколкото е представено в статиите на The New York Times, отбелязва още Пери. В събитията на Майдана болшинството от протестиращите, видимо бе мотивирано от желанието да получи по-добри управници, както и от надеждата за това, че присъединяването към Евросъюза ще се отрази на техните „икономически перспективи”.
Обаче, „значителна” част от демонстрантите там бяха представители на крайно десни движения, пише авторът. Те презираха Янукович и неговата „политическа база, опираща се на етническите руснаци” по свои собствени причини, формирали се, според Пери, още по времето на Втората световна война заради „разкола на Украйна” на „пронацистки” и „просъветски” сили.
Всички тези протести на Майдана са „подклаждани” от американски чиновници и неправителствени организации, част от които е „субсидирана” от Националния фонд за демокрация, пише още изданието. Неговият президент, припомня авторът, неоконсерваторът Карл Гершман миналата година нарече Украйна „най-голямата награда” и ключова стъпка към ”подкопаването на позициите на Путин вътре в Русия”.
След държавния преврат, „етническите руснаци” в Източна и Южна Украйна бяха „възмутени” от това, че избраният президент бе отстранен от властта „незаконно и по насилствен начин”. На полуостров Крим местният парламент, пише авторът, гласува за провеждането на референдум относно присъединяването към Русия.
И когато болшинството от жителите на Крим гласуваха „за” тази инициатива, The New York Times накратко характеризира тези събития като „нахлуване на Русия и анексия на Крим”. С това, отбелязва Пери, вестникът предаде нещата така, сякаш руските войски са „нахлули” и са превзели тази територия, противно на волята на народа. Истината е, пише авторът, че никакво нахлуване не е имало, тъй като в Крим, съгласно договора между Киев и Москва, вече е имало 16 хиляди руски войници.
Изобщо предубедеността на The New York Times по отношение на събитията в Украйна е много по-силна, отколкото при отразяването на войната в Ирак и сирийския конфликт, пише още Consortiumnews.com. На практика, всичко, което публикува вестникът за Украйна е „заразено с пропаганда” и човек трябва да има много добър „филтър”, заедно с допълнителна информация от по-независими източници, за да получи малко или много по-точна представа за събитията в Украйна.
От самото начало на кризата, отбелязва изданието, The New York Times се държи „като пропаганден орган на Държавния департамент и новия режим в Киев”, като обвинява Русия и Путин за възникналата криза. Това издание „така бърза да изпълнява своите функции”, че дори допусна съществени журналистически „гафове”, подобни на публикацията, на която бяха изобразени представители на руския спецназ, а след това и същите тези военни в Киев. По този начин изданието се опита да докаже, че народната съпротива на киевския режим, възникнала в Източна Украйна е просто „неумело прикрита руска агресия”.
„Всеки сериозен журналист би обърнал внимание на пропуска в тази история – така и не стана ясно къде са направени тези снимки и не са ли това размазани фотографии на едни и същи хора, – обаче нищо от това не интересуваше The New York Times”, пише Робърт Пери.
Скоро след това стана ясно, че и двете фотографии са направени в Украйна и това напълно опроверга тази статия.
Сега, когато украинските избиратели, с изключение на тези, които живеят в „размирните” източни области, избраха милиардера Петро Порошенко, въпросът е ще попречи ли на президента Обама „изкривеното” представяне на събитията от страна на САЩ да предприеме „прагматични” стъпки за разрешаване на кризата.
Порошенко, който „лично” се познава с Путин, сякаш е готов заедно с Москва да решава кризата. След президентските избори Порошенко обеща, както пише Пери, „да изглади отношенията с Русия и Путин”, а последният на свой ред заяви, че ще се отнесе с уважение към избора на украинския народ.
Независимо от това, въпреки някои “положителни промени”, казва Робърт Пери, размириците в източната част на страната ескалират. В резултат на боевете за летището в Донецк вече загинаха десетки “сепаратистки бунтовници” и прокиевски военни.
„И все пак най-голямата от оставащите пречки пред решаването на кризата в Украйна е може би дълбоко пристрастното отразяване на украинските събития от вестник The New York Times, както и от други водещи американски медии. Те продължават да настояват, че тази история има само една страна, “- пише журналистът Робърт Пери на страниците на Consortiumnews.com.