Путин завръща историята, тя се дърпа

/КРОСС/ Дали тече планово възстановяване на съветската империя? По-скоро си мисля, че Кримската авантюра на Путин започна като паническа реакция, уплах от съдбата на Янукович. Да те изритат с протести е кошмарът на главата на всяка "управляна демокрация", при която с избори така или иначе нищо не може да се промени. Путин има интерес на всяка цена да преформатира конфликта в "етнически" - руснаци с/у украинци, запад срещу изток и пр. По този начин ще се поприкрие краха на един режим, подобен на неговия. Паническата реакция обаче показа, че конкретни планове за възстановяване на империята е имало, разработени в голям детайл: от дислоцирането на войски в Крим до преминаването на украински кораби и главнокомандващи на руско подчинение. Просто първата пушка пукна по-рано (колко по-рано е трудно да се каже), даже съвпадна с края на Олимпиадата.

Сила или слабост демонстрира Путин? Сила, прикриваща слабостта или слабост към силата? Сигурно и от двете по малко. Ефектът дотук е по-скоро в полза на Путин - другите бързо си признаха, че няма да се бият за Украйна (което е правилно, според мен). Англичаните отидоха и по-далеч, издавайки се, че и сериозни финансови загуби не са готови да понесат по повод на Украйна. Това е доста късогледа позиция, която се надявам да ревизират, подръчквани от разгневения дух на Чърчил.

Путиновата игра е много опасна, обаче. Русия има лостове и ресурси да съсипе Украйна, но едва ли може да плаща цената на дълъг конфликт и да дърпа (част от) страната на буксир. Украйна всъщност е доста бедна държава (в пъти по-бедна от нас), а руската икономика е сравнима по обем с Италия или най-много Великобритания (2 - 2,5 трилиона долара; 16 трилиона ЕС - БВП; Украйна е около 170 млрд. - ние - около 55).

Дрънкането на оръжия досега изглежда успява в едно: да мобилизира подръжници на партията на регионите и други про-руски сили, да реабилитира по някакъв начин политическия блок „Янукович" - или про-руските сили в страната. Самият Янукович е по-скоро етикет: връщането му в политиката на Украйна не е възможно. Целта е Русия да има собствена квота в управлението на Украйна: сигналите дотук са, че вече има разбиране в ЕС, че „руснаци" трябва да участват в управлението. Ако Русия си гарантира такава квота, тя ще има де факто вето върху украинската политика. Спорът, в този смисъл, не е за границите на Украйна, а за политическата й душа, да използвам подходящ русизъм.

На какво скъсване със Запада е готов Путин, колко от историята на Студената война иска да върне? Едва ли е готов да искара цялата История на сцената и би предпочел да й покаже само носа, да загатне, че тя чака наблизо зад завесата. Засега драматичният ефект се получава, както Иван Кръстев показва във Foreign Affairs. Спомените са силни, страхът е голям, всеки е готов на компромиси, когато e вкаран suspense (по Хичхок) във фабулата.

Компромиси с какво, обаче? Ясно е, че в Украйна трябва да има избори - без тях нищо не може да се получи. Дотогава ще има временно правителство: един компромис би могъл да бъде включване на представители на партията на регионите в него. Федерализация е друга възможност - по-голяма автономия за отделни региони, които да дадат вертикална руска квота в управлението. ЕС трябва да настоява за първия вариант, а не за втория: Босна показва, че тежката федерализация не води до нищо добро, само до парализа и де факто разделение.

Лошото е, че при подобни опасни игри не всичко може да се калкулира. Конфликти може да ескалират заради паника, емоции, преиграване и пр., както по време на Студената война.

Друго, което е важно, е пропагандно-идеологическата борба между евразийския модел и демократичния, която се разгаря. Путинистите искат да покажат демокрацията като задължително провалена, вървяща надолу, обедняваща населението и пр. България е и ще е използвана като пример за "провалена" страна въпреки ЕС. Родните евразийци вече нададоха вопли по студията за загиващата нация, за 25-те години "обедняване" и пр. (Според фактите: да започнем с това, че България никога не е била по-богата в историята си.)

Да влезе отново Бонд, Емил Бонд, или Джеймс Боев...

Коментар на Даниел Смилов във Фейсбук