Ще ви учим как да мислите - не какво да мислите

/КРОСС/Слово на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев при откриването на новата академична година 

Наново сме в най-тържествената зала на Софийски университет "Св. Климент Охридски", за да посрещнем сред нас повече от 5 хиляди нови колеги. Млади хора, радвам се, че сме заедно. Че сте направили първата крачка, за да докоснете поне някои от мечтите си. От днес насетне обръщението към вас ще бъде "колега". Получавате го в аванс. Повечето от тези, които са били тук преди вас, са го изпълвали със съдържание. От вас зависи да бъдете достойни за него.

Вече сте част от студентството на Европа. И макар да сте още стъписани, навярно и притеснени, опитайте бързо да влезете в новия ритъм на живота си, да бъдете млади хора с много права, но и с много отговорности.

Едва ли си давате ясна сметка, но пред вас са отворени не само вратите на Софийския университет. Пред вас са отворени вратите на повече от 650 университета - най-добрите европейски университети, с които сме сключили договори по програмата "Еразъм" и които са готови - стига, разбира се, да сте добри студенти - да ви приемат за допълнително обучение и да ви запознаят с културата на своите страни. Софийският университет, който обучава към 10% от българските студенти, осъществява една трета от националната международна мобилност. Подобен шанс да бъдат неразделна и равноправна част от европейското студентство вашите родители и ние, вашите преподаватели, никога не сме имали.

Прекрачвате дверите на университет, който неизменно стои начело на всички национални класации за най-добро висше училище. За съжаление, той е единственият български университет, който заема достойно място в световните класации.

Но този факт почти не намира отражение във финансирането му от държавата, която очевидно смята, че с една и съща инвестиция може да получи и салам тип "народен", и еленска пастърма. Но за да бъдем още по-добри, за да бъдем още по-напред в престижните класации, зависим от вас, колеги, от вашите стремежи и вашата готовност през идните години да полагате сериозни усилия, за да вървите напред, а заедно с вас напред да върви нашият университет.

Ставате част от Университет, който за свое мото е избрал "Знанието прави силата". Можем да го кажем и инак - знанието побеждава силата, невежата арогантна сила, която, за съжаление, в последните десетилетия се пъчи на преден план у нас. Не е лесно. Знанието у нас най-често е подложено на присмех, на недоверие от тези, които не са достойни за него. Медиите нерядко, къде съзнателно, къде не, нагнетяват в цялото ни общество чувство на малоценност - не са нужни на някои от управниците ни млади, уверени в себе си българи, които ясно ще им покажат колко струват техните претенции и техните смехотворни ежби.

Няма да ви е лесно, колеги. Живеем в световно общество, в което спортист може да получава заплата и над 100 млн. евро годишно - толкова, колкото 1000 професори в най-добрия университет в света - Харвард.

Ще бъдете възпитаници на университет, който настоява, че само качеството, не мимолетни политикански интереси, не и криво разбрани задачи с близък хоризонт, трябва да бъде критерий при подкрепата на висшето образование и науката.

Ще слушате лекции в университет, в който ще опитваме да ви учим как да мислите - не какво да мислите. Студенти сте в университет, за който обаче качеството не е достатъчно. 120 години Софийският университет е един от стожерите на демократичните основи на нашето общество и ние ще очакваме от вас да не бъдете безлика и апатична студентска маса,

а да сте хора с характер, със съпричастие към проблемите на обществото ни. Ще бъдете част от университет, който държи на националните традиции, който се бори да поддържа националната идентичност в епохата на глобализацията, който иска да не забравяме предходниците си. Защото, ако искаш да градиш, отричайки всичко, което тези преди теб са сторили, няма как градежът ти да е стабилен. Ще ви учим, че когато имаш достатъчно, за да живееш добре, трябва да имаш и нещо, за което да живееш. Въпросът е, докато се борим да живеем добре - да не пропуснем нещата, заради които трябва да се живее.

Ще ви преподават преподаватели, които години наред са работили в чужди университети в Германия, Италия, САЩ, Япония, Австралия, в университети, в които са били на равна нога с колегите си и са се върнали в България, за да работят за нея, за вас, и всъщност са заливани с помия от завистливите и неуспелите.

Съветвам ви едно от първите неща, които да сторите в Университета, е да влезете в Университетската библиотека - втора по големина и първа по ресурси научна библиотека у нас, която през последните години бе модернизирана, библиотека, за чиято поддръжка не получаваме и стотинка от държавата.

Уважаеми млади колеги, трябва да се борите за правото си да получавате възможно най-доброто образование и с нас, вашите преподаватели, когато не сме на висотата на вашите очаквания, и с тези от нашите управници, които предпочитат да не сте в България, а в чужбина и оттам да пращате пари в помощ на близките си, с които те да се разполагат. Тези, които говорят за образование и наука преди избори и след това ги загърбват, които нямат интерес от интелигентни, мислещи, самостоятелни хора, които да им объркват плановете. Невинаги ще се приема вашата гледна точка. Невинаги и аз ще я приемам - но това не е трагедия. Няма да сме на едно мнение, вероятно ще ви изглеждаме ретроградни, но постарайте се да разберете, че когато не ви подкрепяме докрай, ни пречи и товарът, струпан на плещите ни, и натрупаният опит, а още в Библията е казано, че който трупа знания, трупа печал.

Не бива да оставяме управниците ни да забравят, че европейското финансиране не е панацея. Преди година в тази зала говореше ректорът на един от най-успешните изследователски университети в Европа "Пиер и Мария Кюри". Та той подчерта, че европейското финансиране е само глазурата на тортата, а самата торта трябва да бъде несекващото усилие на нацията и държавата.

Стъпвате в университет, който през изтеклата седмица бе домакин на три събития с национално значение - Жан Луи Брюгес - главният библиотекар и архивист на Ватикана - едно от най важните хранилища на европейската и световна култура - бе удостоен със синята лента на нашия Университет; Юлия Кръстева - един от водачите на интелектуалното развитие в Западна Европа през последните десетилетия, която за наша чест е българка и възпитаник на Софийския университет, изнесе лекция и се срещна с читателите в тази сграда; китайският писател Мо Йен - носител на Нобелова награда по литература за 2012 г., бе обявен за доктор ханорис кауза на Университета. Едва ли има друго място в България, в което да има подобен интелектуален кипежи.

И накрая днес няма как да избягаме от политиката.

Само след три дни са изборите у нас и не забравяйте, че тези, които ги спечелят, вероятно ще ви управляват до края на следването ви. Не забравяйте, че върховната власт е във вашите ръце, а не в ръцете на самодоволния т.нар. политически елит. Някои от вас, чувам, искат да изразят гражданската си позиция, като не гласуват, но не забравяйте, че така връчвате властта в ръцете на тези, от които се отвращавате. Не забравяйте, че бъдещето на България зависи не от тези, които ни обясняват, че държавата я нямало, а от тези, които правят всичко възможно, за да я има. То зависи от вас. Преди три дни в тази зала писателят Мо Йен цитира китайската поговорка, че добрият кон веднага го яхват - бъдете добри, но не се оставяйте да ви яхат.

Началото на тази учебна година е в дните, когато политиците най-охотно дават обещания, но ще се учите в годините, когато трябва да ги изпълняват. Не забравяйте това, което ни говорят сега. Защото за разлика от лирическия герой на Яворов ние години наред неуморно рушихме - и деня, и нощя. Няма да е лесно да възстановим разрушеното и отново да дръпнем напред.

И накрая завършвам така, както винаги съм завършвал в тази зала. Когато ви запитат къде сте учили и отговорите: "В Университета", никой няма да ви задава втори въпрос. Защото за българина Университетът с главна буква винаги е бил Софийският университет "Св. Климент Охридски". Бъдете достойни за него и на добър час!