Един срамежливец сред орда мушмороци

/КРОСС/ У нас има богати хора, които изпитват неудобство от богатството си, защото българите са завистливи. Завистливи са, защото се съмняват, че това богатство е придобито по честен начин, и подозират, че е резултат от далавери. Подозрението води до прикриване, а прикриването - до проверки.

Преди две седмици Сметната палата обяви имената на десетки сановници, кой управител, кой магистрат и други важни птици, че не са декларирали всички свои имоти в годишните декларации, както изисква законът. Разбира се, това не става за първи път. Никога обаче не е имало сериозни последици за нарушителите, тъй като те принадлежат към висшата прослойка на властта.

Но ето че един проговори и се покая публично за грешката си. Това е заместник-областният управител на Ловеч Юнал Мъстънов. Мъстънов не е вписал в декларацията си кравеферма с площ от 10 декара, както и имуществото на жена си - апартамент в София, жилище в Ловеч и дялове в дружество с ограничена отговорност. Това той извършил без никакъв скрит умисъл. Когато подавал декларация, консултиращите юристи го уверили, че трябва да декларира само собственото си движимо и недвижимо имущество, а не това на съпругата си.

Ако Сметната палата вземе думите на заместник-областния управител за чиста монета, то остава да виси въпросът що за юристи са неговите консултанти? В кое висше учебно заведение са се дипломирали, та не знаят неща, които трябва да знае един първокурсник по право? А какви съвети могат да дават тези юристи по заявленията и жалбите на обикновените граждани до управителя? Дали пък във всички инстанции няма по един юрист, който да опере пешкира, щом стане някакъв обществен скандал?

Изобилието на нарушения, документирани от Сметната палата, показва размера на лъжата и общественото лицемерие. Прокуратурата дотолкова се гнуси от лъжи, че не се самосезира и не прави разследване. Освен това и прокурори имат причини да прикриват имуществото си. В цивилизования свят висшите чиновници подават оставки, след като бъдат уличени, само в Колумбия реакцията е художествена: народът пее песни за подкупни съдии, продажни сенатори и легендарни разбойници...

Ние вървим по пътя на Колумбия. Първата песен бе за котараците от Държавна сигурност.

Автор: Йордан Попов, "Стършел"