РБ внася за разглеждане предложенията на хората с увреждания за ТЕЛК

Боряна Холевич

До Г-н Ивайло Калфин Заместник-министър председател на Министерски съвет Министър на труда и социалната политика Председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет До Комисия по здравеопазване към Народното събрание До Комисия по труда и социалната политика към Народното събрание ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ Уважаеми г-н Калфин, Уважаеми членове на Комисия по здравеопазване към Народното събрание, Уважаеми членове на Комисия по труда и социалната политика към Народното събрание Лекарите, работещи в системата на медицинската експертиза на работоспособността категорично протестираме срещу налагащата се практика да бъдем изолирани от процеса на бъдещи промени в секторните политики за хората с увреждания, както и от изолирането на Национално представените организации на хората с увреждания. Това поведение на правителството е в дълбоко противоречие с духа и нормата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Република България. Последното предложение на управляващите е, след като минат през лекарски комисии, болните с увреждания да се явяват на втора комисия състояща се от лекар със специалност трудова медицина, социален работник, представители на НОИ и Агенция по заетостта, която да решава на какви пенсии, помощи и привилегии ще имат право. Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа”, като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ”, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото. В предложената реформа няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси. Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето/ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип. Време е правителството да спре спекулациите в публичното пространство, че хората с увреждания в нашата страна са необичайно много. Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта от онкологични, сърдечно съдови, психиатрични и други социално значими заболявания показва, че броят на болните многократно надвишава броя на освидетелстваните от ТЕЛК. По данни от Национален център по обществено здраве и анализи броят на болните от злокачествени заболявания през 2013 г. е 277456 души, броят на психично болните е 144203, на тези със сърдечно-съдови заболявания - 313601, със захарен диабет- 76940 или общо 811750. Ако към това се добавят травматично болните, хората с увредено зрение и слух, вътрешни, неврологични заболявания, вродени аномалии, аномалии на развитието, ортопедични заболявания и др., със сигурност ще се окаже, че броят на болните е значително по-голям от този на освидетелстваните в ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност, които към момента са 560000 т.е .8% от населението, а в Европейския съюз този процент надхвърля 16,7% по данни на Евростат. Ето защо и още десет комисии да се създадат броят на хората с трайни увреждания няма да намалее. Колкото до назначаването на социални работници в структурите на ТЕЛК или в нови комисии, опитът от преди години, когато такива бяха назначени в ТЕЛК и впоследствие премахнати показва, че те не допринасят с нищо за подобряване работата на системата. Единствено и само лице с медицинско образование може да преценява специфичните потребности на всеки болен. Назначаването на всякакви други специалисти е само излишно и безсмислено раздуване на администрацията, което ще удължи и затрудни освидетелстването и ще е във вреда на пациентите. Към момента съществува шестстепенен контрол при освидетелстване на болните. Той минава през семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК, съответни тесни специалисти, издаващи консултации, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани изследвания. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които има специалност и минимум 10 години трудов стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение. Всички експертни решения с 50% и над 50 % намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия / НЕЛК /. Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50% НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Контрол се осъществява и от Консултативни комисии към Дирекция социално подпомагане по райони, които след решението на ТЕЛК изготвят индивидуална социална оценка на лицето с увреждане и преценяват потребностите от рехабилитация, възможностите за трудова дейност, професионална реализация, квалификация и преквалификация, обстоятелствата от социален здравен, семеен и битов характер, отнасящи се до възможностите за интеграция, определят какви помощи и социални придобивки се полагат. Новосъздадените структури практически ще дублират дейността на съществуващите и ще произведат допълнителни затруднения пред хората с увреждания, които следва да извървят трънливия път на сложната процедура за признаване на социалните и осигурителните им права. Голяма част от проблемите в ТЕЛК идват от недомислици в Наредбата за експертиза на работоспособността. В нея са включени както сериозни заболявания, водещи до трайни и необратими последици, така и някои състояния, които съвсем не намаляват съществено работоспособността , а също и заболявания протичащи с обостряния и продължителни ремисии при адекватно лечение. Трябва да се преразгледат и сроковете на инвалидизиране, като се даде възможност за значително съкращаване на срока, когато може да се очаква подобрение на състоянието след лечение, рехабилитация, или оперативна интервенция. Контролът може да се засили с наличния ресурс, без излишно удължаване на процедурата и разширяване на администрацията, като се даде възможност на лекарите- експерти към Картотеките за медицински експертни досиета да обжалват решенията на ТЕЛК като допълнителен контролен орган. Медицинската експертиза и към момента е индивидуална за всеки пациент и в решението на ТЕЛК ясно се посочват противопоказаните условия на труд за съответното заболяване. Съгласни сме, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума ГЕНОЦИД !!! Пенсията за инвалидност не е социална помощ, а покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето защото продължава да работи или има други доходи, след като се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване./1/ Правото на труд на всеки български гражданин е гарантирано от Конституцията на РБ и никакви медицински, социални или други комисии не могат да го отменят. Медицинската експертиза на работоспособността може само да посочи противопоказаните условия на труд за съответното заболяване. Реформата в сферата на инвалидността е необходима, но трябва да бъде насочена най-вече към социалното включване на хората с увреждания в обществото чрез отстраняване на социалните бариери пред тях, които очевидно съществуват. Това изисква адекватни на потребностите на хората с увреждания политики в множество сфери и области. Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати. През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК – очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК –общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно освидетелстване на пациента за всичките му заболявания. Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. За нея са заплатени около 800 000 лв. Внедряването й допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на ТЕЛК. Реформата трябва да продължи последователно в синхрон със здравната реформа като се вземат предвид следните предложения: - ускоряване на въвеждането на електронна здравна карта, която ще дава най-ясна представа за здравословното състояние на пациента. - преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения на ТЕЛК. - преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране. - включване в състава на ТЕЛК на кариерни консултанти, познаващи добре пазара на труда за насочване на хората с намалена неработоспособност към конкретно работно място, съобразено със специфичните им потребности, посочени от лекарите и съдействие за назначаване на работа. - създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст. - въвеждане на задължителни разумни срокове за освидетелстване както от ТЕЛК така и от НЕЛК. - включване в състава на ТЕЛК на лекари-представители на НОИ на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „с особено мнение”, което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК. Голямото бързане за провеждане на реформа в областта на експертизата на работоспособността буди основателна тревога, че се цели само отнемане на права, а не комплексното решаване на проблема за социалното включване на хората с увреждания.С оглед големия обем на налагащата се дискусия нашето мнение е, че поставените срокове са крайно нереалистични и ще доведат до поредното влошаване качеството на живот на хората с увреждания. Оставаме с впечатление, че основният стремеж на предложената реформа е да бъдат отнемани права на вече работещи хора с придобити увреждания, което считаме за силно демотивиращо. Липсва отговор и въпросите: - Каква ще бъде оценката на Комисията по експертиза на работоспособността за лица с увреждания без трудов стаж. - Ще получава ли пенсия за инвалидност лице, което не може да изпълнява заеманата от него длъжност, но е пренасочено в същото предприятие на по ниско квалифицирана работа с по малко възнаграждение. - Ще получава ли пенсия лице, което напусне работа вследствие невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради придобита инвалидност. - Ще бъде ли отнета пенсията за инвалидност на лице, което е положило усилие да си намери работа след получаването на увреждането. - Как ще се оценява вида и степента на увреждане и експертизата на работоспособността на специфичната група - военноинвалидите. - Как ще бъде направена оценката на децата след навършване на 16 год. когато имат право на работа, а по българското законодателство тяхното пълнолетие започва на 18 год. - Как ще бъде реализирана „Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011- 2020г.” приета от правителството. - Как ще бъде организирана квалификацията и преквалификацията на хората с увреждания, при липсата на ефективно функционираща система от специализирани учебни заведения. - Как ще бъде решен проблема за достъпността на архитектурната и транспортна среда,който е в пряка връзка с условията за трудова реализация. - Каква ще бъде мотивацията на хората с увреждания да търсят работа, след като съществува възможността да им бъде отнета пенсията и практически доходите им няма да нараснат. Ние, лекарите, работещи в ТЕЛК считаме че предложената реформа в експертизата ще предизвика силно социално напрежение и ще принуди както нас, така и хората с увреждания, да използваме всички разрешени от закона форми на протест. Убедени сме, че само комплексния подход и активен диалог с Национално представителните организации на и за хора с увреждания, може да осигури верните решения. Декларираме, че познавайки добре проблемите в системата сме готови да предложим разумни решения в интерес на обществото. С цел намиране на полезните решения, настояваме спешно да бъде създадена работна група, в която да бъдат включени наши представители, както и представители на Национално представените организации на хората с увреждания . Лекари работещи в системата на медицинската експертиза на работоспособността – гр. София. Д-р Боряна Холевич Д-р Соня Костадинова Д-р Анна Стоева Д-р Невена Нишанджиева Д-р Татяна Яшина Д-р Ваня Симова Д-р Мими Вачева Д-р Славка Овчарова Д-р Красимир Итов Д-р Николай Николов Д-р Петров Д-р Петър Янков Д-р Румяна Шинева Д-р Ангел Христев Д-р Бронислав Антонович Д-р Василка Василева Д-р Стойка Митрева Д-р Боряна Маринова Д-р Атанас Стояновски Д-р Радка Димитрова Д-р Николай Добрев Д-р Емил Андонов Д-р Пандора Цветанова Д-р Ангел Дамянов Д-р Йордан Латинов Д-р Лидия Маринова Д-р Валя Авджиева Д-р Теодора Марамска Д-р Ели Рангелова

20.03.2016 15:32:11

Боряна Холевич

Още на 18.11.2011г. д-р Константинов, тогава министър на здравеопазването, обяви по време на пресконференция създаването на единна електронна система за нуждите на медицинската експертиза. Той коментира, че нейното въвеждане ще съкрати времето, което се чака за издаване на експертиза от НЕЛК и ТЕЛК, че очаква се да бъде избегнато и правенето на ненужни изследвания на хората, което би трябвало да спести милиони левове на НЗОК. Електронната система трябваше да заработи в края на 2012 г. За изграждането й бяха предвидени 798 хил. лв. по проект, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Сега никой не може да каже какво се случи с тази добра идея. Вместо това, решиха да отнемат инвалидни пенсии на хората с увреждания, които работят.

20.03.2016 15:30:20

Боряна Холевич

Непрекъснато задавам въпроса защо от години се бави въвеждането на електронна здравна карта и единна електронна система за нуждите на медицинската експертиза и никой не може да ми отговори. Ако човек има електронно досие, което следи здравния му статус през целия живот, информацията в него ще показва, че състоянието му постоянно се е влошавало и ще може да се направи извод, че логично се е стигнало до инвалидност. Ако имаме такива електронни досиета и се използват документите, които идват от здравните заведения, където човек се е лекувал, много лесно ще може да се разбере дали срещу вас седи човек, който наистина е с увреждане, или такъв, който се преструва. Това ще сведе до минимум възможностите относително здрав човек да пребори системата и да се снабди с решение на ТЕЛК. Очевидно управляващите не се интересуват от истинските проблеми в експертизата, а само от съобразяване броя на хората с увреждания с финансовите възможност на НОИ

20.03.2016 15:29:26

Анонимен

Към момента съществува петстепенен контрол. Той минава през семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК, съответни тесни специалисти издаващи консултации, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани изследвания. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които има специалност и минимум 10 години трудов стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение. Всички експертни решения с 50% и над 50 % намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50% НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Децентрализирането на системата би довело до значителни затруднения и пред пациентите, които ще се налага да събират становища от 4-5 и повече специалисти след което, неизвестно кой, ще трябва да обедини тези становища и да издаде експертно решение. Накрая социален работник, без медицинско образование, който едва ли ще е запознат с над 90 % от диагнозите, на когото нищо не говорят термини като болест на Чандлер, болест на Крон и т.н. ще трябва да преценява специфичните потребности на болния. Поставя се въпросът пред коя институция недоволните от издадените от специалистите решения ще имат право да ги обжалват. Не по-малко важен е проблемът с пренасянето до съответните специалисти и съхраняването на медицинските експертни досиета на пациентите, които съдържат конфиденциална информация и лични данни. Към момента те се съхраняват в продължение на 40 г. и при необходимост от преосвидетелстване на пациента се предават на служебно лице срещу подпис и приемно-предавателен протокол. При даване на възможност на всеки лекар със специалност да определя на пациентите си процент трайно намалена работоспособност ще е налице и очевиден конфликт на интереси. Не е ясно при предложената децентрализация на системата кой ще поеме останалите задължения на ТЕЛК. Освен определяне на процент трайно намалена нетрудоспособност при лица в работоспособна възраст и вид и степен на увреждане при деца и хора в пенсионна възраст, базирани на траен функционален дефицит в хроничен стадий на заболяванията, задължения на ТЕЛК са: -определяне на специфичните потребности на болния от помощни средства; -преценка за вида труд, който болния може да упражнява, без това да се отрази неблагоприятно върху здравословното му състояние; -закрила по наредба 5 за болестите, страдащите от които ползват особена закрила при съкращение; -определяне датата на инвалидизиране, от която се изплаща пенсията, съгласно законовите разпоредби; -медицинска експертиза при временна неработоспособност, продължаваща повече от 6 месеца; -медицинска експертиза при обжалвани от НОИ или работодател болнични листове; -медицинска експертиза при обжалвани от социални грижи протоколи на ЛКК за отпускане на помощни средства като слухови апарати, ортези и др.; – отговори на писма на работодатели за възможността на лица с намалена работоспособност да заемат определено работно място при промяна условията на труд; -освидетелстване на български граждани, пребиваващи в други страни от ЕС, съгласно международни спогодби. Всички тези дейности изискват време и труд и не биха могли да бъдат извършвани от действащ хирург, чиято работа е да оперира пациента и да проследи състоянието му в следоперативния период, т.е. в острия стадий на заболяването, а не в хроничния, когато болният става контингент на ТЕЛК, ако има остатъчен функционален дефицит. Само за 2014 г. и само в гр. София през ТЕЛК са преминали 76 669 пациенти по различни поводи – временна, трайна нетрудоспособност, обжалвани болнични листове и др. Един от големите митове, редовно разпространявани в медийното пространство е, че лекарите от ТЕЛК са едва ли не „виновни” за повишаване броя на болните с намалена работоспособност. Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта може лесно да опровергае този мит. Така статистиката само за гр. София на онкологични заболявания е следната: за 2008 г. са регистрирани 49 663 раково болни. През 2013г. броят им е нараснал до 79 971. Отново за 2013 г са регистрирани 540 477 болни страдащи от болести на кръвообращението от които новооткрити са 123 096. Подобни са статистиките за болните от диабет, тежки неврологични заболявания, бъбречни, ортопедични и др. Друга причина за значителното нарастване броя на пациентите на ТЕЛК в пенсионна възраст е влязлата в сила през 2000 г. промяна в Кодекса за социално осигуряване, която позволи към пенсията за изслужено време и възраст да се добави социална пенсия за инвалидност. Решението на ТЕЛК стана заветна мечта на болни в пенсионна възраст с минимални пенсии. Друг мит, разпространяван чрез медиите, е нежелание на лекарите от ТЕЛК да определят пожизнено процент намалена неработоспособност на пациенти с ампутиран крайник и др. дефинитивни състояния. Истината е следната: най-често пациенти с ампутиран крайник имат редица придружаващи заболявания като сърдечно-съдови, бъбречни и др., които протичат в динамика и във времето могат да се подобрят, да се влошат или да настъпи продължителна клинична ремисия. За тези допълнителни заболявания процентът намалена работоспособност не може да бъде определян пожизнено. Ако ТЕЛК освидетелства пациента само по отношение на ампутирания крайник той ще бъде ощетен, тъй като останалите заболявания няма да бъдат оценени. Ако и те бъдат включени в експертното решение не може да се даде пожизнен срок. Това е регламентирано в действащата Наредба за експертиза на работоспособността и не зависи от лекарите в ТЕЛК. Общественото мнение се манипулира и с мита за голям брой на хора с увреждания, които работят. Как би могъл да преживее един инвалид с пенсия под 150 лв. месечно и защо да не извършва трудова дейност ако има остатъчно запазена трудоспособност. В страните от ЕС се отпускат милиарди за социална адаптация на хората с увреждания и връщането им на пазара на труда чрез приспособяване на работни места, облекчения за работодателите, които създават места за инвалиди, усвояване на нови сръчности и умения от лица с увреждания. В България – обратно. На човека с увреждане се гледа като на натрапник, като на лице, пречещо за реализация на нормален работен процес. Малко са работодателите, които назначават на работа лица с увреждания – напротив, представянето на решение на ТЕЛК е повод за съкращение при първа възможност. Правото на труд е гарантирано от Конституцията на Р.България, а мястото на медицинската експертиза е да даде медицинска оценка на функционалния дефицит на органите и системите, засегнати от определено заболяване и да прецени какъв труд може да упражнява лице с увреждане, без да навреди допълнително на здравето си. В условията на финансова криза и дефицит на средства се прокрадва и митът, че органите на медицинската експертиза носят вина за неправилното управление на пенсионните фондове. Експертното решение на ТЕЛК отразява само медицинската оценка на лицето и дава насоки за неговото правилно трудоустрояване. Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати. През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК – очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК –общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно освидетелстване на пациента за всичките му заболявания. Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. За нея са заплатени около 800 000 лв. Внедряването й допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на ТЕЛК. На 17.04.2015 г. в новините на Нова телевизия министър Москов заяви, че вместо да се отпускат минимални пенсии на хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Прекрасно! Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт и най-вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума –ГЕНОЦИТ !!! Това е истината! Митове и недоволни от работата на ТЕЛК пациенти винаги ще има, тъй като е естествено всеки болен да желае да получи максимални придобивки, които не винаги му се полагат съгласно законовите разпоредби. Същевременно броят на хората с трайни увреждания на здравето е функция на заболеваемостта и не може да се регулира според финансовите възможности на НОИ.

16.05.2015 17:45:46