Сирни Заговезни

София /КРОСС/ Днес е Сирни Заговезни. Големият християнски празник се отбелязва в цялата страна с църковни служби и ритуали. Той се чества седем седмици преди Великден.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място - прошката. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Преминаването от едно към друго състояние, както и пречистването, изискват достатъчно време и сериозна подготовка, така че дните преди и след Сирница, са натоварени със задачи и смисъл. Според православните канони, в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход - след това започва заговяването, т. е. постенето.
Подготовката за заговяването започва от съботата преди Месни Заговезни (предишната неделя), когато е Голяма Задушница - тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите. За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни Заговезни нататък не ядем месо.
Традиционно през този ден младото семейство отива на гости на родителите си, за да поиска прошка. На трапезата задължително се слага баница със сирене, питка, мляко с ориз, яйца, бяла халва с ядки, риба и др. След гощавката се завързва халва на конец на тавана, завърта се, а децата се опитват да я хванат с уста - това е ритуалът "хамкане". Характерно още за празника е запалването на празничните огньове (Сирнишки огньове) и танците около тях, които през великденските пости са забранени.