М. Кунева с отговор на запитването на Румен Петков във връзка със закона за борба с корупцията

/КРОСС/

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

Като благодаря за проявената инициатива на ПП АБВ за дискусия по един от водещите приоритети на правителството, а именно борбата с корупцията, бих искала да отбележа следното:

Работата по проекта на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, се осъществи в рамките на процес, който стартира в началото на 2015 г. Припомням накратко ключовите етапи в него, осъществени в съответна логическа последователност:

1. Работна група, определена със заповед на министър-председателя, изготви Анализ на изпълнението на антикорупционните политики, в това число на институционалната рамка - на основата на този анализ през февруари Министерският съвет прие Стратегически насоки за превенция и противодействие на корупцията.

2. През март бяха публикувани външната оценка на предходната антикорупционна стратегия - т.нар. Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, както и външната оценка на плановете за изпълнение на тази стратегия.

3. На основата на анализа, външната оценка, препоръките в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка, както и в докладите на ГРЕКО и др. международни и неправителствени организации разработихме нова антикорупционна стратегия (Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 - 2020), която правителството прие в началото на април - стратегията съдържа 6 приоритета и 33 конкретни мерки, като водещ приоритет е противодействието на корупцията по високите етажи на властта, а основен акцент е реформата на институционалната рамка.

4. С правителствено решение бях определена за национален координатор по антикорупционни политики - за първи път член на правителството и то на ниво вицепремиер беше изрично натоварен с отговорността по политическа координация на антикорупцията, което е знак за значимостта на тези политики в управленската програма на правителството. За подобряване на координацията и контрола върху работата на компетентните институции и за допълнителен тласък на работата бяха създадени Национален съвет по антикорупционни политики и Граждански съвет към него.

5. В изпълнение на приоритетите на Стратегията и на конкретна мярка, предвидена в нея, беше разработен проектът на Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Законопроектът стъпи върху модела на единните антикорупционни органи, възприет в повечето държави от Централна и Източна Европа. Той премина процедури на задължително съгласуване между институциите и на обществено обсъждане през май и началото на юни. В хода на тези процедури получихме 35 становища - от министерства, други институции, неправителствени организации и граждани. Общо предложенията и бележките бяха над 350, немалка част от които аналогични. Опитахме се да бъдем максимално конструктивни - приехме 2/3 от направените предложения, с които внесохме допълнителна яснота, дадохме легални дефиниции на понятия и предвидихме допълнителни гаранции за правата на проверяваните лица (неприетите бележки бяха около 120 и те засягат философията на закона и на определени правни разрешения). Като цяло в работата по законопроекта беше търсен баланс между създаването на работещ орган и недопускането на възможности за злоупотреби с правата на проверяваните лица.

6. На 17 юни Министерският съвет прие проекта на Закон за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. На това заседание, видно от стенограмата, няма министър, който да гласува против законопроекта.

7. Още преди приемането на проекта от Министерския съвет започнах неговото представяне пред парламентарните групи, като до приемането му на първо четене от парламентарните комисии, проведох обсъждане по законопроекта със 7 от парламентарните групи (единственото изключение е ПГ на Атака, която не отговори на поканата ми). Част от получените в хода на обсъжданията в парламентарните групи предложения намериха отражение във финалния вариант на законопроекта, приет от Министерския съвет. Специално с ПГ на АБВ проведохме няколко срещи - една с мое участие, една с членове на моя политически кабинет, както и отделни срещи с народни представители от групата. На получените от ПГ на АБВ въпроси отговорихме писмено и отговорите бяха изпратени преди заседанието на Комисията по правни въпроси в Народното събрание.

8. Законопроектът беше разгледан и подкрепен от 4-те парламентарни комисии, на които е разпределен. Предвид съществената предварителна работа по представянето на законопроекта за мен беше учудващ аргументът за въздържане от гласуване на представителите на АБВ в комисиите, състоящ се в липсата на достатъчно информация по законопроекта.

Както подготовката на анализа, така и работата по стратегията и законопроекта бяха извършени в рамките на работни групи с участието на представители на компетентните институции (в това число на предложените от Вас), представители на граждански организации и експерти.

Анализът, който е в обем около 70 страници, както и допълнителни материали по законопроекта - опитът на държави от Централна и Източна Европа, финансовата обосновка на предложените структурни промени, получените в хода на съгласувателната процедура и процедурата по обществено обсъждане становища и отношението по съдържащите се в тях бележки и предложения, бяха изпратени на четирите парламентарни комисии и на всеки отделен народен представител.

От тази гледна точка убедено мога да твърдя, че необходимата подготвителна работа, както на експертно, така и на политическо ниво, беше извършена. В случай че някой от участниците в политическата дискусия е имал различно виждане по въпроса, то не беше споделено преди включването на проекта в дневния ред на Народното събрание.
Нито един от публично изразените аргументи срещу законопроекта не засяга неговата философия, а именно - създаване на система за истински задълбочени проверки на имуществото и конфликта на интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности. Неколкократно се ангажирах, че между първо и второ четене на законопроекта ще търсим допълнителни гаранции за ефективност. Впрочем, както добре ви е известно, след приемането на проекта на закон от Министерския съвет, няма юридическа възможност за промяна на неговите разпоредби преди приемането му на първо четене и извървяването на строгата юридическа процедура, предвидена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Ето защо последвалата дискусия в пленарна зала и отхвърлянето на законопроекта на първо четене оправдано повдигна много въпроси относно (не)съществуващата в парламента политическа воля, действителните позиции и аргументи на парламентарните групи и народните представители и начините на комуникация в рамките на управляващата коалиция.

Смятам, че пропуснахме важна възможност да покажем воля за борба с корупцията, каквато е оценката и в последвалото писмо на 16-те посланици и която, за съжаление, почти сигурно ще бъде потвърдена в доклада за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка, ако дотогава не покажем категорични действия в обратната посока.

Припомням всичко това, защото всяка дискусия по законопроекта занапред трябва да отчита свършеното дотук и да е достатъчно честна и отговорна не само между партньорите в управлението, но преди всичко към българските граждани.
Изразявам готовността си да инициирам и участвам във всякакви формати за дискусия по законопроекта, като още веднъж искам да подчертая разбирането си, че на нас не ни трябва просто нов закон и нова институция, а ни трябва работещ закон и силна институция за борба с корупцията по високите етажи на властта. Нямаме нужда от имитация на реформи, имаме нужда от истински реформи, които да променят държавата ни. Компромисите са оправдани само ако сме безкомпромисни в следването на реформите, които са ни нужни. В този смисъл съм готова да предложа и активно да участвам в обсъждането на нови идеи, които да обогатят антикорупционния закон и да доведат до създаването на ефективен независим антикорупционен орган, който да се превърне в ключов инструмент в борбата с корупцията.

Разбира се, имам готовност да обсъдим и конкурентни законодателни решения, ако такива бъдат предложени. Бих се радвала, ако това е знак, че борбата с корупцията е осъзнат общ приоритет, за реализацията на който всички отговорни политически партии и политици са готови да дадат реален принос.

Ние дължим на обществото откритост и отговорност, поради което предлагам всякакви обсъждания по темата в политически формат да се провеждат в присъствието на медиите.
Отново представям на Вашето внимание материалите, свързани с подготовката на антикорупционния законопроект, които да служат като отправна точка в бъдещата ни работа и дискусии.