Възможно ли е драстично увеличение на минималната работна заплата

/КРОСС/ През последната година ръстът на доходите у нас забави своите темпове- това каза в телевизионно интервю преди дни президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров. Поне двуцифрен ръст на доходите очакваха синдикалистите през миналата година, като тази и следващата година той е трябвало да бъде 12- 15%. Реалният растеж, обаче е под 8%, заради инфлацията. Сериозен проблем у нас продължават да бъдат работещите бедни, а нископлатените работници в страната са близо 20%. Президентът на КНСБ отбеляза и че 2/3 от работещите са с възнаграждение под нивото на средната работна заплата. Доходите на българите растат, само че върху една много ниска база и по този начин увеличението не може да бъде усетено. Успоредно с това цените на електроенергията, парното и водата се вдигат, инфлацията се ускорява и хората усещат по-малко увеличение, отбеляза още Пламен Димитров. Той даде за пример балтийските държави, в които има изпреварващ ръст на доходите. В Латвия минималната работна заплата за 2019 година е увеличена с 38% при 10% в България. 800- 850 лева. трябва да е минималната заплата през 2022 година, а средната около 2 000 лева, според лидерът на КНСБ. Възможно ли е да се случи това? Минималната заплата у нас през 2019 година вече е 560 лева. Бюджетната прогноза предвижда административно увеличение на нейната стойност на 610 лева от 1 януари 2020 година и на 650 лева от 1 януари 2021 година. През 2022 година размерът от 650 лева трябва да се запази, според програмата на правителството. Потърсихме за коментар Вероника Ценова, експерт към регионалния съвет на КНСБ във Враца. "Когато има добра воля страшно много неща е възможно да се случат и освен това ние имаме твърде много да догонваме, така че е напълно основателно искането на КНСБ за повишаване на минималната работна заплата. Все пак България си остава страната с най- ниски доходи и това се отразява драстично върху пазара на труда."- коментира Вероника Ценова. Средната работна заплата у нас е нараснала с 87% за десет години, но хората в България остават най-бедните в Европейския съюз, показва проучване на Европейския синдикален институт. Според данните на Европейския синдикален институт България е лидер в нарастването на средната работна заплата, но отнесено към брутния вътрешен продукт и покупателната способност, тя остава най-ниската. Каква е позицията на Конфедерацията на труда "Подкрепа" по този казус и подкрепят ли исканията на колегите си от КНСБ- това попитахме Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа" и председател на Сдружение "Солидарна България": "Ние от години повтаряме, че трябва да се увеличава много по- бързо отколкото е сега. Разликата е в подхода. Към момента разговорите по- скоро са замразени, защото предложението на работодателските организации беше горният праг да е 41- 43% от средната работна заплата, което е под настоящия и размер. Ние няма как да се съгласим с тях и всъщност преговорите са блокирани."- каза Ваня Григорова. По време на преговорите за ръста на минималната работна заплата преди време се появи предложение в отделните региони на страната да се въведат различни минимални заплати, в зависимост от степента на икономическото им развитие: "Категорично "не"- това е една държава, в която е нормално да има една минимална работна заплата. Ние сме "за" различни минимални работни заплати, но по професии и по длъжности."- коментира предложението Ваня Григорова от КТ "Подкрепа През последните години има двуцифрен ръст на минималната заплата в България. Увеличението на най-ниските доходи е в основата на ускорения темп на нарастване на средната заплата в страната. Това заяви в свое интервю министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. За да бъде устойчив ръстът на доходите, е необходимо да има по-голямо нарастване на производителността на труда. Какво казват работодателите- това попитахме Красимир Кирилов, председател на видинската търговско- промишлена палата: "Позицията на работодателските организации не се е променила и както и предишните пъти, когато остро се поставя този въпрос от синдикатите ние излизаме с отговора, че сме твърдо "за" увеличаването на минималната работна заплата, но на базата на предварително определен и ясно обоснован критерий. Ръстът на минималната работна заплата през последните две години има три пъти увеличение, с около 9- 10%. Ръстът на икономиката нито една от тези години не е надвишил повече от 3.5%. Коя е тукашната логика не мога да разбера."- коментира Красимир Кирилов и допълни: "Моята последна информация е, че всичките работодателски организации са категорично против така направеното предложение. Тук не знам даже, дали става въпрос за преговори, при положение, че държавата идва и казва, че минималната работна заплата ще бъде от януари 560 лева. Аз не виждам преговори тук, аз виждам едно налагане."- каза още Красимир Кирилов, председател на видинската търговско- промишлена палата. Може ли да бъде драстично повишена минималната работна заплата, предвид сегашната ситуация на икономиката на страната ни- това попитахме в анкетата видинчани: "Разходите на едно семейство са големи. Работодателите, но не във всички градове ще могат да плащат ... Положението в България е много зле. Била съм доста години по чужбина и там доста по- друг е стандарта, и заплати, и всичко. Не знам дали ще можем да се оправим някога." Съгласно дефиницията минималната работна заплата е минималната цена на пазара на труда и представлява най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и служителите си. Формира се не пазарно, а административно от държавата. В българското законодателство се е наложило понятието минимална месечна работна заплата. На тази основа от определените работни дни се изчисляват дневното и седмично минимално възнаграждение. Понятието минимална месечна работна заплата се налага от Кодекса на труда, който вменява като задължение определянето ? от Министерски съвет. Оттук с нарочно постановление Министерски съвет определя размера на минималната месечна работна заплата и периода, след който тя трябва да бъде актуализирана. Ще бъде ли повлияно, обаче новото постановление от мнението на синдикатите- предстои да разберем.