Димитров: КНСБ прави разработка за индустриализацията в България

Пловдив /КРОСС/ С осем от нашите основни членове, съвместно с браншови работодателски камари, изготвяме програма за индустриализацията в България. В разработката ще участват представители и на нацинолнално представителните работодателски организации, академични среди и международни експерти. Това каза на пресконференция в Пловдив на 19 март 2014 г. президентът на КНСБ Пламен Димитров. Посещението му бе по повод първото за 2014 г. заседание на Регионалния съвет на КНСБ в областния град.
„Основната цел на проекта е да изготвим програма за индустриализация, която дава допълнителна и нова стойност за икономиката", заяви Пламен Димитров. Той акцентира, че тук не става въпрос за възраждане на стари производства, въпреки че ако има инвестиционен интерес за тях и производствата са рентабилни, нищо не пречи и те да заработят. Президентът на КНСБ уточни, че значима част от разработката ще бъде посветена на развитието на успешните браншове. В момента големи български предприятия, които произвеждат продукция с ниска степен на преработка, изнасят директно продукцията си на международните пазари. С по-големи ползи за икономиката и заетостта, обаче, би било да се насърчи създаването на вериги от предприятия, които да увеличат степента на преработка на продукцията, а оттам - и на добавената стойност в икономиката. „Едно предприятие като „Асарел-Медет", например, произвежда медна суровина, но я дистрибутира на международната борса. Защо не да се създаде предприятие за медни кабели, което да кажем, да изнася продукцията си за автомобилостроенето в Германия?", даде пример Пламен Димитров и допълни, че това ще гарантира добавена стойност, която ще остане в България. Той коментира, че трябва приоритетно да се стимулират предприятия, които вече са заели определени пазарни ниши и имат позиции. „Това, обаче, не означава, че не трябва да се стимулират и нови производства, например в ниши като микроелектрониката, информационните и комуникационни технологии, фармацията и т.н.", допълни президентът на КНСБ и каза, че вече готовата разработка ще бъде представена и предложена на правителството.
Пламен Димитров коментира и състоянието на пенсионната и здравната системи в страната. „Пенсионната система е в състояние на свободно падане и следващият проблем на България след демографията е именно тя", изрази тревога президентът на КНСБ. Той подчерта, че е необходимо незабавно правителството да се върне към изпълнение на споразумението между социалните партньори от 2010 г. относно реформата в пенсионната система, както и че дебатът за това трябва да започне сега, преди изборите. По отношение на реформата в здравеопазването президентът на КНСБ каза, че е необходимо да да бъде определен пакетът от услуги, който НЗОК трябва да може да покрие, а за допълнителни - да бъде приет механизъм за предоставянето им. Пламен Димитров изтъкна, че е крайно време да се направи задължителна националната здравна карта, за да се знае какви и къде трябва да са болниците. По отношение на новите болници - те могат да бъдат приети само в нов бюджетен период и само ако има необходимост от разкриването им. Президентът на КНСБ коментира данните, че през 2013 г. са разкрити 10 нови болници, а са разширени 57. „Това всъщност значи, че има 67 нови болници. При положение че населението намалява, как болните се увеличават? В това няма логика", заяви Пламен Димитров. Той коментира още, че трябва да се изчистят още въпросите около това къде да има спешни центрове в страната, както и кадровата политика, тъй като все повече лекари и медицински сестри напускат България, за да намерят по-добра работа и доходи в чужбина.
„Все още нямаме постигнат консенсус с правителството по много от въпросите, които поставяме. За нас е неприемливо в Закона за обществените поръчки да не е заложено условие за фирмите кандидати в тръжните процедури да нямат просрочени задължения към персонала", заяви вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков и коментира, че е спекулация твърдението на работодателите, че без спечелени проекти няма как да плащат работни заплати.
Николай Ненков изтъкна, обаче, че инициативата на вицепремиера по икономическите въпроси Даниела Бобева за изготвяне на Закон за управление на държавните предприятия е нещо, което КНСБ ще подкрепи. Идеята на законопроекта е да се разпишат конкретни мерки от страна на държавата за оздравяване на предприятията, в които тя има повече от 50% участие. КНСБ приема и намерението да се създаде регистър на експерти, които биха могли успешно да участват в управлението на предприятията. Целта е да се увеличи експертният потенциал на съветите на директорите за сметка на намаляване на политическите назначения в държавните предприятия.
Вицепрезидентът на КНСБ коментира и двугодишния спор между големите търговски вериги и българските производители, които обвиняват веригите в дискриминация и ограничения на техните стоки. Николай Ненков съобщи, че в КНСБ е получена молба да бъде домакин на среща между представители на двете страни, за да бъде медиатор в този спор. Целта ще бъде предприемането на инициатива за промени в Закона за защита на конкуренцията.