Природозащитници настояват Драгоманското блато да бъде обявено за защитена територия

/КРОСС/ Природозащитници настояват Драгоманското блато да бъде обявено за защитена територия. Природният обект влиза в списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, известна още като Рамсарската конвенция. Искането за нов статут на защита идва след избухналия в местността през януари пожар, унищожил около 400 декара тръстика. Еколозите се аргументират с мотива, че без конкретни режими, управление и охрана не може да се осигури дългосрочно опазване на природата.

Разположено в Западна България, Драгоманското блато е най-голямото варовиково блато в страната, с площ около 400 хектара. То попада и в границите на екологичната мрежа Натура 2000.

Процедурата за обявяване на защитената местност започва още през 2005 година, когато община Драгоман и Сдружение за дива природа „Балкани" подават съвместно предложение за защитена територия, припомня екологът Андрей Ковачев. Въпреки извървяната процедура, министерството не е обявило зоната за защитена местност вече толкова години, подчертава той.

Официалната кореспонденция между еко ведомството и сдружение „Балкани" приключва през 2009 година, когато междуведомствена комисия за обявяване на защитената местност е определена за нелегитимна. Не е било взето мнението на собствениците на частни имоти, влизащи в обсега на предлаганата територия, пояснява директорът на Националната служба за защита на природата Мирослав Калугеров. Той смята, че предложението за обявяване на защитена местност дублира предмета на опазване с този на Натура 2000.

Според еколозите обаче наличието на защитени зони по Натура 2000 не трябва да изключва обявяването на нови защитени територии по смисъла на българското екологично законодателство. Двете не трябва да се противопоставят, изтъква Андрей Ковачев, според когото „Натура 2000 е едновременно строга и изключително демократична".

Спектърът на човешки дейности в Натура 2000 е широк, докато в регламента на защитените местности влизат територии със специални режими на управление, допълни Ковачев. „Които понякога обслужват цялостно съхраняване на пейзаж, на целия природен комплекс като такъв."
За да се решат дългосрочно екологичните проблеми в района, местността трябва да бъде обявена за поддържан резерват, както и да се създаде възможност за обезщетяване на собствениците на земи, които постоянно са залети от вода, категорични за природозащитниците.

„Там частната собственост е малко абсурдна. Навремето са връщали земеделски земи, хората някъде са имали нива из общината и тях са ги обезщетили вътре в блатото с нива, понеже цялата територия на блатото се води земеделска. Става абсурдно, защото те вместо нива получават 50 см вода, блато", коментира Ковачев.

Според Андрей Ковачев пътят към пълноценна защита на територията минава през обявяването й за публична държавна собственост. „За жалост такава защита, вътрешна, по нашето законодателство, освен режимите на Натура 2000, които обаче не са достатъчни, за да има охрана и т. н., не може въз основа на това да се направи."

Най-вероятно всички пожари са запалени от бракониери, предполага природозащитникът.