Рон Кук – британецът в нашето „18% сиво“

/КРОСС/ Силен и студен софийски вятър, който определено не посреща чужденците с „Добре дошъл“; Витоша, забулена в облаци... Всъщност не били облаци, а снежните й първенци. Такава София посрещна британския актьор Рон Кук, който заема неголямата, но ключова роля на застаряващото хипи алкохолик Чарли в новия филм „18% сиво“ по романа на Захари Карабашлиев.

Той беше тук буквално за ден за премиерата на филма и премина по червения килим заедно с българските си колеги Руши Видинлиев и Доля Гавански, както и с режисьора Виктор Чучков-син.

„София ми хареса, макар че е доста студено“, каза с типичната си британска вежливост пред „Монитор“ актьорът, играл рамо до рамо с Ал Пачино във „Венецианският търговец“ и с Джони Деп и Жулиет Бинош в „Шоколад“. Харесала му е, но нищо не е видял от нея.

Всъщност за пръв път стъпва в България, нищо че както в романа, така и в лентата действието се развива частично и у нас – във Варна. „За България знам, но не бях идвал. Дори по време на снимките не бях, защото нашите сцени са в Англия. Героят на Руши минава през няколко държави, тръгвайки от Англия, където среща Чарли (мен). Така става, че сега за първи път съм тук“, казва Кук. Оказва се обаче, че възпитанието му го е накарало набързо да научи „вълшебната думичка“ „Благодаря“ и едно „Здравей“, за да уважи домакините си. За повече не е имал време. И въпреки че нашата страна за него все още е бегло мерната красавица в другия край на улицата, той не се колебае да каже, че с удоволствие би се завърнал за друг проект. Част от тази негова готовност е стабилно заземена в добрата основа, положена от екипа на „18% сиво“.

Все пак Рон е актьор записал последни кредити в сензацията на HBO „Чернобил“ и в най-новата мания „Вещерът“ (The Witcher) на Netflix и въпреки това не на едно място, включително и пред нас, заяви: „Екипът беше страхотен, по нищо не се различава от другите екипи, с които съм работил. Всеки знаеше за какво е там, още повече, че снимахме с много стегнат график и трябваше всичко да е изрядно.“

А как се стига до участието на един британец с 90 роли зад гърба си във филм по български роман? Не е толкова трудно, колкото повечето хора си мислят поради две причини. Първо – лентата е копродукция между България, Германия, Северна Македония, Сърбия и Белгия. Т.е. екипът – особено продуцентският, е доста мултикултурен и съвсем не е било такава пречка сценарият да попадне в ръцете дори на британец. Точно сценарият е втората, и може би по-важна, причина Кук да каже „да“ на Чарли. „Сценарият, винаги във всички проекти е сценарият. Когато го четох, не можех да спра, исках да разбера какво се случва със Зак и Стела, какво още ще му се случи на Зак.

Историята е пленяваща, а няма нищо по-хубаво от добре разказаната история признава той. За истинско учудване, въпреки че едноименният роман е преведен на повече от 20 езика, Рон съвсем наскоро разбрал, че продукцията, в която е дал таланта си като Чарли, е базирана на книга. Някой му разказал, че сценарият е адаптиран и на хартия Зак и Стела не са позиционирани в Европа и част от преживелиците на Зак са доста различни. „Смятам да я прочета, защото, както казах, мен сценарият ме грабна. Освен това ми казаха, че историята в книгата е в Америка и Мексико, така че ще е интересно четиво“, категоричен е британецът. Сигурно ще търси как звучи и оригиналният Чарли в книгата. Защото във филма го чувства близък. „И аз съм от 60-те, бях хипи и много си приличаме с Чарли. Само с алкохола не съм чак такъв приятел, какъвто е той“, разсмива се с глас Кук.

Поглеждайки в дългата му филмография обаче, веднага прави впечатление, че той съвсем не е актьор, който търси близки до себе си образи.

Напротив – в арсенала си има от доктор, до създание, което се превръща в дракон. „Обичам предизвикателствата“, обяснява простичко той.

„Дори скоро имах предложение за основна роля в голям сериал и се притесних, защото не съм свикнал така. Не съм свикнал да имам постоянен ангажимент. Даже агентът ми каза „все повече не ви разбирам вас актьорите“, което явно трябва да означава, че е отказал ролята. Но кой знае? - Той сам не казва и само времето ще покаже дали ще го видим на малкия екран в поредния тв хит.

А до тогава, освен задължително да идете на кино и да гледате „18% сиво“ не само заради чужденеца в него, а предимно заради брилянтната игра на българите и добре свършената работа от екипа, може да видите Рон Кук като човек-дракон в новата истерия „Вещерът“, където се появява в епизода „Редки видове“.

Нямаше как да не полюбопитстваме дали ще го видим отново в продукцията на Netflix. Не че очаквахме нещо различно от този отговор: „Да ви кажа честно - не знам. В подобни проекти никога не знаеш какво се случва с ролята ти, защото сценария е жива материя и често се променя“. Убедени сме че е така.

Преобразяванията му са впечатляващи, а за тях той не веднъж променя външния си вид. Не го приема обаче като „нещо драстично“. Дори промяната му за „Шоколад“ с Джони Деп.

Трябваше да обръснат главата ми нула номер но не мисля, че това е нещо чак толкова драстично за мъж“, казва Кук, който добре помни забавните моменти от снимачната площадка.

„Джони Деп е много открит, приятелски настроен, винаги пуска някакви шеги, да разведри обстановката“, допълва британецът, който е снимал рамо до рамо и с Ал Пачино във „Венецианският търговец“. Там обаче било значително по-трудно, защото холивудският ас е негов идол и щом го видял на терен, толкова се стъписал, че можел само да кима и да се усмихва. А и не спирал да му повтаря: „Да, господин Пачино! Обожавам това, което правите!” "Просто се превръщаш в друг човек, когато срещнеш своя герой", признава Кук. Рон играе и в награждавания минисериал на HBO “Чернобил”, които успя да потъмни славата дори на „Игра на тронове“. Оказва се, че първоначално му била предложена доста по-основна роля, но „по стечение на обстоятелствата“ това се променило. Въпреки епизодичното си появяване, той веднага се съгласил да участва, защото бил чел сценария и знаел, „че сериалът ще бъде сензация“. „Така и стана“, казва Рон и продължава „Това е най-гениалният сериал, който съм гледал и в който съм участвал някога.

Бих казал, че е един от най-добрите за всички времена“. Но визуалните предизвикателства не са нищо пред вътрешните катаклизми на героите, в чиито кожи влиза. Именно тези крайности са неговата мания. „Предпочитам предизвикателствата да са в ролите и нещата които трябва да направя като актьор“, казва той и като контрапример на прическата нула номер, която не му направила впечатление, дава новата театрална пиеса, в която играе в Англия и за която е трябвало да се пребори с  50-минутен монолог.

Ето това за него било истинското предизвикателство.

Въпреки големия си стаж както на екран, така и в театъра и до днес не може да каже коя е любимата му роля или пък любим филм. „Като да избираш между ябълки и ягоди е“, пошегува се пред Нова тв британецът, който в началото на пътя си съвсем не си бил ориентирал към Мелпомена и искал да стане учител. „Един ден класният ми в гимназията ме извика и ме попита какво мисля да правя, като завърша. „Мислил ли си да станеш актьор? Видях те как играеш в училище и направих някои проучвания“, ми каза той“, спомня си Кук. След което учителят му му разказал за място в Лондон, където може да вземе уроци по драма, и му казал: „Има момент, в който си истински жив и това е, когато си на сцена“. Тези думи променили живота му. Първата му роля, още докато учил в колежа, била предната половина на един кон в пиесата „Аладин“. Играл е на сцените на Royal Court и National Theatre, играл е и в Холивуд и за BBC, и в Ирландия, а сега играе в „18% сиво“ по Захари Карабашлиев.

*Източник: https://www.monitor.bg/bg