2500 онкоболни на опашка за перуки

София /КРОСС/ 2500 онкоболни българки се редят на опашка за перуки всяка година. Това сочат данните на Агенцията за социално подпомагане, предоставени на „Телеграф". От началото на 2015 г. документи за помощ за закупуване на изкуствена коса са подали 1254 жени. Държавата отпуска по 100 лв. на пациент. Сумата обаче е крайно недостатъчна за наистина качествена перука.
За да се стигне до отпускане на тази помощ, онкоболните жени трябва да си извадят протокол, който се пише от лекуващия лекар, хирург или химиотерапевт. След това документът се носи в дирекция „Социално подпомагане" по местоживеене и оттам дават заповед за отпускане на 100 лв. за перука. През 2014 г. са кандидатствали 2428 дами, а година по-рано - 2416. Цялата процедурата отнема около седмица, но много от жените, които се борят с рака, нямат физическата сила да направят това. „Химиотерапията е доста изтощителна. След това човек се чувства слаб, гади му се, вие му се свят. Мисля, че има начин цялата процедура да бъде по-улеснена, за да могат повече жени да се възползват от помощта", споделя Ива Тренова, която преди броени месеци се е преборила с рак на гърдата. По думите й освен самата процедура, недостатък е и малкото финансиране. „Повечето жени, които аз познавам, предпочитат перука от истинска коса, а там цените са доста по-различни", казва Ива. Перуките от естествен косъм се изработват в продължение на около 100 часа, като по тях работят поне двама или трима перукери. Ето защо цените тръгват от 500 лв. и могат да надхвърлят 1000. „Това е много тежък труд, но си заслужава. За нас всеки дарен косъм е ценен", споделя пред „Телеграф" Людмила Масларова от Варна. Тя е собственик на един от малкото салони, които се занимават с изработване на перуки. По думите й за една перука се използват коси от 7-8 жени, тъй като при самата изработка и тъкането на косъма пада и много брак. Едни от най-големите дарители на салона на Людмила са „Майките на Бургас" и техните деца. „Имаме дарения от момиченца на 3, 6, 8 годинки. Това са деца, които много се радват, че помагат и че са част от някаква кауза. Всички коси са вързани на опашки и са закачени на един щендер тук в салона. Придружени са с бележки, на които са записани координатите на дарителя", разказва още майстор-перукерът. Самата Людмила преди броени дни също е отрязала косата си. „Дойде една клиентка, на която не й достигаше. Тогава взех ножицата и отрязах опашката си", споделя жената. „Косата расте, важно е щастието, което даряваме. Ние помагаме на онкоболни жени, но и на други -пострадали при катастрофи, с белези, изгаряния или т. нар. алопеции (плешиви петна)", разказва още Масларова. В студиото й постоянно пристигат дарения, като се изпраща коса и от много други фризьорски ателиета от цялата страна. „Когато куриерът прекрачи прага ни, ние знаем, че не сме сами в призванието да помагаме на жените и дечицата в борбата им с коварните болести", казва Людмила и допълва, че това е нещо, което не изисква много. „Просто вместо в боклука косата може да се върже с една ластичка и да се изпрати до салон, той се занимава с изработката на перуки. Толкова е простичко, но за някои хора означава наистина много", казва Люси. Друга фризьорка, която от години помага с перуки на онкоболни, е Вили Боршукова. Самата тя бива застигната от рак преди години, като за щастие успява да се пребори с болестта. „След като Бог ме остави жива, осъзнах много неща. Разбрах, че мога да съм полезна чрез работата си на болните жени", разказа тя пред „Телеграф".
Безъзмездно
Вече три години близо 2000 жени са отрязали безвъзмездно косите си в нейния салон и така са дарили перуки на онкоболни. Сред решилите се на подобна стъпка е и собствената дъщеря на Боршукова, която отрязва косите си, когато е била на 13 г. Вили споделя, че често се налага да плаща от собствения си джоб за работата на перуките, но не желае да се впуска в подробности, изтъквайки, че просто така би трябвало. Прави й впечатление, че много от дарителите на коса са деца. В салона на Вили са работили и двама младежи от Иран. Бежанците са потърсили убежище в страната ни, както и работа, чрез която да се прехранват. „Малко е, ако кажа, че си вършеха добре работата", спомня си за тях Боршукова. Двамата чужденци обаче са заминали за Германия, защото се оказва, че не са получили документи за статут у нас.
В салоните, които приемат коси за изработката на перуки, се записват и координатите на дарителите. Когато някоя клиентка получи новата си коса, тя върви в комплект с името и телефонния номер на предишния й собственик. .Жените наистина се радват. Обаждат се на дарителите, запознават се, срещат се. Имаме много клиентки, които дори са създали приятелства с жените, благодарение на които са получили перука. Това е наистина прекрасно", споделя една от фризьорките, занимаващи се с благотворителната кауза.Репортер на „Телеграф" също дари косата си, за да помогне на онкоболна жена. Нашата колежка Мария Калоянова споделя, че е взела това решение съвсем спонтанно, без предварително да обмисля постъпката си. „Всеки ден, когато се прибирах у дома, виждах постер, на който имаше кампания за това, но не се замислях за нея. Една вечер обаче си казах - защо не? На другия ден просто го направих", разказва Мария и допълва, че в никакъв случай не се чувства герой или човек, който е направил свръхголям жест въпреки вълната от поздравления, които е получила. „Това е нещо, което трябва просто да се почувства и може би е най-малкото, с което може да се помогне на жените, борещи се с тази страшна болест", споделя още тя.