Европейско здравно интервю - втора вълна, 2014 година (основни резултати)

/КРОСС/Европейското здравно интервю е част от Европейската система на здравни изследвания, чиято цел е чрез използването на хармонизиран инструментариум, осигуряващ в голяма степен сравнимост на данните между държавите членки, да се оценят здравният статус, начинът на живот (здравни детерминанти) и ползването на здравни услуги от населението на ЕС.
Изследването се проведе в изпълнение на Регламент (ЕС) № 141/2013 на Комисията в периода октомври 2014 - януари 2015 година.
Обхваната е представителна за страната извадка от 8 839 лица на възраст 15 и повече навършени години в 4 124 обикновени домакинства. Изследването се провежда на принципа на доброволното участие и съгласие на лицата. Чрез пряко интервю са анкетирани 6 410 лица, като процентът на отговорилите е 72.5%.
Първото Европейско здравно интервю, проведено чрез използването на хармонизиран въпросник в съответствие с препоръките на Евростат, беше през 2008 година.
Всички представени разпределения са на базата на субективната оценка на анкетираните лица. Не са правени измервания и не са изисквани документи, удостоверяващи верността на отговорите.

Здравен статус

Самооценка на здравето
Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Един от най-съществените въпроси, които се задават, е „Как най-общо оценявате Вашето здраве?" с петстепенна скала за отговор. Отнася се за оценката на здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
През 2014 г. най-голям е относителният дял на лицата на възраст 15 и повече години, които самоопределят здравето си като „добро" (43.1%), следвани от отговорилите „много добро" (23.5%) и „задоволително" (22.3%). Като „лошо" и „много лошо" оценяват здравето си съответно 8.3 и 2.8%. В сравнение с 2008 г. намалява делът на лицата, определили здравето си като „много добро" (с 3.1 процентни пункта), за сметка на увеличението на дела на тези, които оценяват здравето си като „добро" и „задоволително". Минимално е намалението на дела на лицата, според които здравето им е „лошо" или „много лошо".

По данни на Евростат от Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2014 г. 70.3% от мъжете и 64.9% от жените в държавите - членки на ЕС, определят здравето си като „много добро" или „добро". Най-висок е този дял за мъжете и жените в Ирландия - съответно 83.5 и 82.1%. Най-нисък е относителният дял на мъжете с положителна самооценка на здравето си в Португалия и Латвия - по 50.5%, а на жените - в Литва (40.6%).

Хронични заболявания
Хроничните заболявания са една от основните причини за ползване на здравни услуги и тяхното лечение често е много скъпо. Изучаването на хроничните заболявания е от съществено значение както по отношение на цялостната оценка на здравния статус, така и с цел анализ на необходимостта от здравни грижи и формулиране на политики.
С Европейското здравно интервю се изследва разпространението на определени от международен експертен екип 15 групи хронични заболявания или здравни проблеми. При отговора на въпроса трябва да се има предвид дали заболяването, респ. здравният проблем, се е проявявал през последните 12 месеца, предхождащи интервюто. Въпросът към анкетираните лица е дали имат конкретно хронично заболяване или здравен проблем, а не дали „страдат" от него. В този смисъл се включват и случаите, при които анкетираното лице има заболяване, което се контролира с медикаменти (напр. високо кръвно налягане) и така не представлява проблем.

През 2014 г. най-разпространеното хронично заболяване у нас от включените във въпросника е хипертонията - 29.6% от лицата на възраст над 15 години. Заболяването е по-разпространено сред жените (33.0%) отколкото сред мъжете (26.0%), а при лицата над 65-годишна възраст относителният дял на тези с високо кръвно налягане достига 68.3%.
Съпоставяйки данните с 2008 г., се наблюдава значително увеличение в разпространението на това заболяване както сред мъжете (с 32%), така и сред жените (с 30.4%). Сравнението по възраст показва повишение на относителния дял на хипертониците на възраст 45 - 64 години (от 30.3 на 37.3%) и на 65 и повече години (от 55.8 на 68.3%).

На второ място сред наблюдаваните хронични заболявания и здравни проблеми са уврежданията, засягащи долната част на гърба или други хронични нарушения на гърба, посочени от 10.1% от лицата, като по-често те се срещат при жените (12.1%) отколкото при мъжете (7.9%).
Наличие на исхемична болест на сърцето или стенокардия през последните 12 месеца, предшестващи интервюто, декларират 7.9% от мъжете и 10.2% от жените на 15 и повече години.
Артроза имат 7.5% от лицата, като заболяването е значително по-разпространено сред жените - 10.2%, отколкото при мъжете - 4.5%.
Диабетът е едно от социалнозначимите заболявания, което оказва съществено влияние върху качеството на живот на лицата и често води до усложнения. По данни от проведеното Европейско здравно интервю през 2014 г. в България диабет имат 6.4% от населението на 15 и повече години. Заболяването е разпространено сред 5.4% от мъжете и 7.3% от жените.
Обобщените данни показват, че през 2014 г. 58.3% от лицата на възраст 15 и повече навършени години нямат нито едно от включените във въпросника хронични заболявания или здравни проблеми. Наличие на едно заболяване заявяват 17.2%, на две заболявания - 10.6%, а на три и повече - 13.9% от населението.

С увеличаване на възрастта нараства делът на лицата, които имат поне едно хронично заболяване, като на възраст 65 и повече години едва 18.2% от мъжете и 12.4% от жените не декларират нито едно от изброените хронични заболявания. В тази възрастова група най-голям е относителният дял на мъжете и жените, които имат по три и повече хронични заболявания или здравни проблеми.

Здравни грижи
Изследванията на здравното състояние на населението чрез интервю са източник на информация за характеризиране на лицата, които са ползвали медицински услуги по основни социално-демографски признаци. В допълнение, извадковите изследвания дават възможност да се оценят и непосрещнатите нужди от здравни грижи и причините за това.

Болнична помощ
Резултатите от Европейското здравно интервю показват, че през 2014 г. 10.0% от населението на възраст 15 и повече години са били на болнично лечение с престой едно или повече денонощия .
В болнични лечебни заведения като дневен пациент през 12-те месеца, предхождащи интервюто, са преминали 8.5% от населението на възраст 15 и повече години.

Извънболнична помощ
Европейското здравно интервю е източник на информация за обръщаемостта на лицата към избрани медицински специалисти. Включват се само посещенията и консултациите във връзка със здравните потребности на анкетираното лице, а не когато придружава дете, съпруг и т.н. Не се включват контактите с цел единствено уговаряне на час за посещение или контактите с медицинска сестра от името на общопрактикуващия лекар.
Данните показват, че сред лицата на 15 и повече години през 2014 година
• към общопрактикуващия си лекар са се обърнали 71.2% от населението;
• към лекар специалист - 30.9%, и
• към стоматолог или ортодонт - 44.4%.
Разпределенията по пол показват, че жените са по-активни по отношение на консултациите с тези медицински специалисти. С увеличаване на възрастта нараства и обръщаемостта към общопрактикуващи и лекари специалисти. Изключение прави обръщаемостта към стоматолог през последните 12 месеца, която намалява с нарастване на възрастта на лицата.
Сравнението на данните от 2014 г. с тези от 2008 г. показва, че е налице тенденция на нарастване на обръщаемостта на лицата на 15 и повече години към медицински специалисти от извънболничната помощ в последните 12 месеца, предшестващи интервюто. Най-съществено е това увеличение
• по отношение на извършените консултации и/или профилактични прегледи при стоматолог или ортодонт - с 39.6% за мъжете и с 42.2% за жените, и

• във възрастовата група 25 - 44 години - с 31.3% към общопрактикуващ лекар; с 31.5% към лекар специалист и с 41.7% към стоматолог.
Обръщаемостта към стоматолог нараства във всички възрастови групи и най-значително сред младите на възраст 15 - 24 години - с 52.5%.

Употреба на медикаменти
Медикаментите се употребяват както за лечение, така и с превантивна цел по предписание на лекар или по самоинициатива.
През двете седмици, предхождащи изследването, предписани от лекар медикаменти (вкл. хомеопатични продукти, препарати на растителна основа или витамини) са приемали 39.4% от лицата на възраст 15 и повече години в страната. Значителни са различията по пол при отговорите на този въпрос - 44.0% от жените и 34.1% от мъжете са отговорили положително. С нарастване на възрастта се увеличава и делът на лицата, приемали предписани медикаменти.

Непредписани 28.0 37.1 22.0 30.1 33.3 43.3
Данните от проведеното изследване потвърждават, че жените са по-склонни да приемат лекарства по самоинициатива. През двете седмици до интервюто непредписани медикаменти са употребявали 30.1% от мъжете и 43.3% от жените в страната.

Профилактични мерки
Профилактичните мерки са една от основните предпоставки за подобряване на здравния статус на населението и намаляване на смъртността от някои заболявания.
Основната причина за смърт на възраст 44 - 65 години сред населението на ЕС са раковите заболявания, а сред лицата на възраст над 65 години - болестите на органите на кръвообращението. Във връзка с все по-нарастващото разпространение на наднорменото тегло сред населението на ЕС една от основните грижи по отношение на здравето на европейското население (в настоящето) и намаляване на смъртността (в бъдеще) е заболеваемостта от диабет.
Превенцията на тези рискове оказва влияние на очакваната продължителност на живота и продължителността на живота в добро здраве и по тази причина в инструментариума на Европейското здравно интервю са включени въпроси относно приложението на избрани профилактични мерки.
Най-широко прилаганата профилактична мярка от включените в анкетната карта е измерването на кръвното налягане от специалист. Кръвното налягане на 58.2% от мъжете и 69.9% от жените е измервано от медицински специалист през последните 12 месеца, предшестващи интервюто. Изследване на нивото на кръвната захар от медицински специалист през този период е направено на 46.3% от мъжете и 56.4% от жените.

Чрез Европейското здравно интервю се изследва и приложението на някои профилактични мерки за жените - мамография (рентгенова снимка) и цитонамазка, като един от способите за превенция на някои онкологични заболявания. В зависимост от медицинските препоръки по отношение на честотата на тези прегледи и предвид повишения риск от заболеваемост в конкретни възрастови групи международни екипи от експерти препоръчват изчисляването на показателите да бъде съобразено с това. Резултатите от проведеното през 2014 г. изследване показват:
• на 31.8% от жените на възраст 50 - 69 години е правена мамография през последните две години (през 2008 г. този дял е 21.9%);
• на 52.2% от жените на възраст 20 - 69 години е взета цитонамазка през последните 3 години (през 2008 г. - 46.8%).

Съпоставката на данните от двете вълни на изследването показва положителна тенденция в намаляването на относителния дял на жените в конкретните възрастови групи, които никога не са прилагали двете профилактични мерки. През 2014 г. на 35.3% от жените на възраст 50 - 69 години никога не е правена рентгенова снимка на гърдите (през 2008 г. този дял е 61.0%).

Непосрещнати нужди от здравни грижи
Има много причини, поради които хората изпитват известно забавяне при получаването на здравни грижи или изобщо не ги получават. Чрез Европейското здравно интервю се изследват непосрещнатите нужди от здравни грижи поради :
• необходимост да се чака твърде дълго - включват се случаи на продължителен престой в списък на чакащи за планирано лечение; обезкуражаване поради наличието на дълъг списък на чакащи; липса на медикаменти или медицински изделия в аптечната мрежа в момента, когато са необходими. Изключват се случаи на дълго чакане пред лекарския кабинет поради наличието на много пациенти;
• отдалеченост на лечебното заведение или транспортен проблем;
• финансови причини - твърде скъпо е или не се покрива от здравната каса.
При отговора на въпросите следва да се имат предвид всички видове здравни грижи - лечение, рехабилитация, долекуване и продължително лечение, изследвания, получаване на медицински изделия и лекарства.
През 2014 г. делът на лицата, които са имали нужда от здравни грижи, но не са ги получили (или е имало забавяне) поради необходимостта да чакат твърде дълго, е 4.3%. Отдалеченост на лечебното заведение/аптека или транспортен проблем (липса на транспорт) е причина за непосрещнати нужди от някаква здравна грижа за 3.7% от лицата.
Финансови са причините за непосрещнати нужди от здравни грижи, както следва:
• за медицински преглед или лечение - за 10.7% от лицата на 15 и повече години;
• за стоматологичен преглед или лечение - за 12.6%;
• за предписани лекарства - за 9.6%, и
• за грижи за психичното здраве (консултация с психолог или психиатър) - за 2.3%.

Здравни детерминанти (начин на живот)
Целта на въпросите, включени в този модул, е оценка на здравословните навици като част от индивидуалните действия за опазване и възстановяване на здравето.

Ръст и тегло, наднормено тегло
Данните от Европейското здравно интервю показват, че през 2014 г. средният ръст на мъжете е 175 см, а на жените - 163 см. Средното тегло на мъжете е 81 кг, а на жените - 67 килограма.

Наднорменото тегло е един от негативно влияещите фактори за разпространението на сърдечносъдови заболявания, диабет и други хронични заболявания. Информацията за ръста и теглото на лицата, която се събира чрез здравното интервю, позволява да бъде изчислен Индексът на телесна маса (ИТМ) , чрез който се дефинира относителният дял на хората с наднормено тегло или затлъстяване.

През 2014 г. с наднормено тегло, включително затлъстяване, са 62.2% от мъжете и 46.8% от жените на възраст 18 и повече години. С нормално тегло са 37.3% от мъжете и 49.6% от жените.