Всяка четвърта жена у нас – жертва на насилие

/КРОСС/ „През тази година акцентът в честването на 8 март е борбата срещу насилието над жените. С настъпването на икономическата криза то става все по-явен проблем на страните по света и в частност - на ЕС и България. Според изследване на „Алфа Рисърч" всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, за 54% от българите сексуалното насилие е изключително сериозен проблем, а 70% от анкетираните ученици на възраст 13-16 години познават жертви на домашно насилие." Това каза д.ик.н. Янка Такева - председател на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към КНСБ и председател на Синдиката на българските учители - КНСБ, по време на дискусия „Нежните гласове на синдикализма", която се проведе на 4 март 2014 г. в сградата на КНСБ и бе по повод 105-тата годишнина от първото честване на Международния ден на жената.

Янка Такева напомни, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (станала известна като Истанбулската конвенция) е конкретен механизъм и средство за премахване на формите на насилие над жените, който българското правителство следва да приеме и синхронизира със законодателството.

Според доклада на Комисията към КНСБ около 90.5% от заетите жени са наети по трудови и служебни правоотношения, като се запазва тенденцията делът н наетите в обществения сектор да е по‐висок от този в частния сектор. Самостоятелно заетите жени представляват 36%, като се наблюдава спад на дела им в сравнение с 2010 г. и задържане на същите нива от 2008 г. В голяма степен последиците от икономическата криза и от спада в производството са усетени от жените - със загубата на 185 200 работни места в сравнение с предкризисната 2008 г. Увеличението на безработицата само сред жените вероятно се дължи на факта, че жените в България често са заети с по-ниско квалифициран труд с по-малка добавена стойност в сектора на услугите, което прави по-лесно съкращаването им. Над 43% от безработните жени имат продължителност на безработицата повече от 1 година.

„Българската жена все още продължава да се чувства и приема като неравнопоставена в политическия и икономически живот, подлагана на нелоялна конкуренция, на психически и физически тормоз и в семейството, и на работното място", изказа съжалението си президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той изтъкна, че все още остава нерешен проблемът със съвместяването на трудовия и семейния живот, а той се явява бариера пред правото на трудова заетост и за израстване в кариерата. Данните от изследванията на НСИ показват, че 25.2% от безработните лица, които полагат грижи за деца до 14 г., не успяват да се включат на пазара на труда поради липсата на подходящи и достъпни заведения за социални услуги. Други 25.3% от безработните лица, грижещи се за възрастни хора, биха работили при наличие на подходящи услуги за гледане на болни и възрастни хора. „Тези данни са доказателство, че съвместяването на професионалното развитие със семейните ангажименти се отразява негативно на трудовата реализация на жените и степента на заетост", коментира Пламен Димитров и посочи, че затова КНСБ се е обявила срещу предложената от БСК мярка за орязване на 40-те дни платен отпуск на жените, които се връщат от майчинство.

Президентът на КНСБ изтъкна отново предложенията на синдиката, отнасящи се до държавната политика в социалната и демографската област:
-предприемане на действия за разработване на национална стратегия за съчетаване на семейния и професионалния живот;
-осигуряване на достъп до обучение по време на родителски отпуск за надграждане на професионални и ключови компетентности, с оглед по-бързо интегриране към трудовия процес след завръщане от майчинство;
-широко прилагане на гъвкавите форми на заетост, които осигуряват възможности, както за родителите едновременно да отглеждат децата си и да работят, така и за работещи със зависими от тях членове на семейството;
-използване на колективното трудово договаряне за установяване на възможността по аналогия със сумираното изчисляване на работното време, да се договорят типови режими на работно време, които могат да се въведат за отделни работници или служители, по тяхно искане, тогава, когато това се налага, с оглед съчетаване на трудовият им и семеен живот;
-допускане на възможност част от платения годишен отпуск (до 2 дни) да се ползва инцидентно, само с уведомяване в разумен срок на работодателя при нужди;
-осигуряване на качествени и достъпни услуги за отглеждане на деца и възрастни членове на семействата чрез реализиране на програми и проекти, финансирани със средства от държавния бюджет и от Европейския социален фонд;
-оптимизиране на работата на съществуващата социална инфраструктура чрез синхронизиране организацията на работното време на детските заведения с графиците на градския и междуградския транспорт, с графиците на работното време на предприятията и публичните организации от съответния регион, въвеждане на гъвкави форми на организация на дейността на детските градини и социалните заведения и др. подобни;
-въвеждане на стимули и механизми за насърчаване на публично-частното партньорство за решаване на проблемите за балансиране на трудовия и семейния живот;
-подкрепа за успешни преходи на пазара на труда, чрез реализиране на насърчителни мерки за безработни родители с деца, включване в обучение за осъвременяване на знанията и уменията на родители след отпуск за отглеждане на деца и др.