"Къде ми е името?"

/КРОСС/ Изглежда ви невероятно, нали? Да нямате име. Нищо да не се свързва с вас като личности, като индивидуалност, като жени. Името е ценност, която приемаме за даденост, но тази ценност на мнозина не просто е отнета - тя изобщо не е давана.

Без акт за раждане, без лична карта, без надгробен надпис на плочата...
Имало ли ги е изобщо... тогава - това е истинският въпрос. Ако нищо не се свързва с името ти - съществувал ли си? Живял ли си? И за какво си живял? Създал ли си нещо или още преди самият му замисъл, то ти е било отнето?

Свикнали сме да поставяме подписът си под нещата, които създаваме. Той ни идентифицира. Прави ни истински, действителни... легитимни...

Представете си само за миг свят, в който тази „привилегия" ви е отнета.

/... 1... 2... 3 ... колко трае „миг" в свят без име? /

Съществуване, в което вие не съществувате като личност с име, данни и идентичност. Свят, в който сте подвластни и напълно зависими от волята на мъжката част от обществото. Свят, в който нямате лице, защото е забулено и нямате глас, защото никой не иска да го слуша.

Дори да бъде извисен в порив на агония и крайна нужда от това да бъде чут, от кого всъщност идва този глас?
От същество без име, тяло, лице, свободна воля, право на избор, любов, мечти... същество, което обитава пространство, към което по никакъв начин (легитимно) не принадлежи.

Този свят си има име - Афганистан!

Но там жените нямат имена. Мъжете се обръщат към тях с "майко на децата" или просто "домакиньо". Всичко друго е просто немислимо.

Срещу тази твърдо установена „традиция" започнаха да протестират афганистански жени. В социалните мрежи се появи кампания под хаштага #WhereIsMyName ("Къде ми е името?"). По този начин те се опитват да защитят своята собствена идентичност и поставят под въпрос дълбоко вкорененото табу.

Във "Фейсбук" и в "Туитър" ежедневно се появяват постинги на афганистанки, живеещи както в страната, така и извън нея. Кампанията подкрепя хора на изкуството и политици, които споделят снимки на жените си. Повечето от тях обаче все още не смеят да публикуват свои снимки, защото ги е страх от последствията.

И е напълно нормално като е ясно какви са наказанията срещу нарушаването на нормите в тези общества. Бият ги, горят ги, изнасилват, заключват, режат, осакатяват, линчуват ...

Кампанията онагледява един добре известен факт: никъде другаде по света жените не са тъй потискани, както в Афганистан. Тази страна, в която вече десетилетия се водят граждански войни, е най-опасното място за една жена на земното кълбо.

Според някои оценки, над 60% от жените още на 16-годишна възраст сключват принудителни бракове. Деца на 9, 10, 11 години биват насилствено продавани на мъже, много по-възрастни от тях, които не винаги се отнасят почтено, дори в нередки случай проявяват агресия.

Не е изненада, че никъде другаде по света, броят на самоубийствата сред жените не е толкова висок.
По данни на британската организация "Оксфам" - 87% от афганистанките са се оплакали, че са станали жертва на насилие, било то сексуално, физическо или психологическо. Това обаче е само малка част от горчивата истина.

Неправителствената организация "План" съобщава, че днес 10 милиона деца по света са принудени да се омъжват насила, което означава 1 момиче на всеки 3 секунди.

150 млн. момичета под 18 години са жертви на изнасилване или на други форми на сексуално насилие, показват още данните на организацията.

Дори 15- годишното присъствие на НАТО - с нищо не променя настоящата ситуация.

Защото трябва смелост и воля, за да се бъде чут и взет под внимание този женски глас, който вече не просто крещи, а раздира небесата в устрема си да преодолее и разкъса политическите интереси.

Колко силен е гласът?

Зависи ... вие чувате ли го?

Автор: Стефани Евгениева