Диетолози: Яжте месо от тревопасни животни

/КРОСС/ От гледна точка на еволюцията угояването на животите за месо със зърнени и други нетрадиционни за природните им потребности храни е арогантен експеримент. Причините за него са ясни.

Последиците - по-малко, но и това, което знаем, вероятно е само айсбергът на разочароващите новини. Не става дума само за горките животни, тъпкани с неестествените за нуждите им високовъглехидратни храни, които променят екосистемата на корема им и ги тласкат към затлъстяване и всевъзможни болести.  Щетите рефлектират и в човешкото здраве. 

Въпреки увеличаващия се брой на веганите - хората, които не ядат животински продукти, повечето диетолози са категорични, че тези храни са необходими. С уговорката да са в малки количества. И от “щастливи”, пасищно отглеждани животни. Чисто интуитивно всеки човек усеща, че това е правилният избор. Неудобството е, че цената на килограм месо от “трева” е 3-5 пъти по-висока. А набавянето му изисква специални усилия. Стремежът към споделяне на трудностите и разходите за доставка родиха хранителните кооперативи - съмишленици, които се обединяват за набавяне на биохрани. Другият начин за осигуряването им са фермерските пазари, които бързо се увеличават. Струва ли си усилията или това са едни хора, които се чудят какво да си правят парите и превземките? Това е най-доброто, което човек може да направи за здравето си. И като теглим чертата, не излиза по-скъпо. Прости аритметични действия ще ви убедят, че ако преминете към здравословната норма за 2 пъти седмично качествено месо, харчите не повече, отколкото и ако всеки ден ядете от масовата мръвка. Месото на животните, отглеждани по законите на природата, е по-питателно. То осигурява и на човека веществата, от които той се нуждае, в тяхната точна пропорция.

Основната разлика между биомесото и конвенционалното е в мазнините. Когато изходната “суровина” е трева, месото като цяло е по-мускулесто и с по-малко мазнини. Но не по-маловажно е, че то съдържа по-малко омега-6 мазнини и около 50% повече омега-3 мастни киселини, отколкото при обездвижените животни, угоявани със смески. Омега-3 мастните киселини са популярни като полезни мазнини. Организмът ни не може да си ги синтезира сам и единственият начин да си ги набави е храната. Заради промишленото отглеждане на животните днес всички техни продукти са с променен баланс на двата вида полиненаситени мастни киселини, като омега-6 надвишават в десетки пъти “братовчедите”. Тялото на човека има нужда и от двете.

Според част от диетолозите идеалната пропорция омега-3:омега-6 мазнини е 1:1 до максимум 1:4. Подобен баланс природата постига в телата на видовете, които се хранят по предвидения от природата естествен начин. Смята се, че хората, които се хранят с такива продукти, живеят в по-малък риск от сърдечни, онкологични и мозъчни заболявания. Редица клинични проучвания показват, че “доброто” постно говеждо дори може да се използва взаимозаменяемо с риба или пиле без кожа. 

Хранени с трева животни осигуряват до 10 пъти по-олеми количества конюгирана линолова киселина. Тя има доказани противоъзпалителни и антиракови свойства. И също като омега-мазнините подпомага работата на сърцето и имунната система. В тъканите на пасищните животни се установява по-висока концентрация на стеаринова киселина - полезна наситена мастна киселина, която сваля т.нар. лош холестерол. Месото на свободно отглежданите животни има в пъти повече витамини А и Е, смятани за базисни антиоксиданти. Зад този вече много употребяван, но сравнително малко понятен термин стои свойството на определени вещества да противодействат на окислителните процеси в клетките. Смята се, че този механизъм ни защитава от микровъзпаления, които са нещо като бомба със закъснител. Не покриват представата ни за възпаление - зачервяване, оток, висока температура, болка, защото са умален клетъчен вариант на познатия процес. Но повторението им уврежда клетъчната ДНК. Това са само част от предимствата на “паслото” месо, има и други. За да се възползва човек пълноценно от всички плюсове, е добре да спази и едно условие, свързано с кулинарната техника, обясняват диетолозите. Тъй като структурата на месото е по-мускулеста и “суха”, то се нуждае от по-продължително готвене. Но на ниска температура.