Кръгли нули в долната махала

/КРОСС/ „Казват, че едно дете на петгодишна възраст задава средно осемстотин въпроса на ден. И това е може би най-позитивната черта у човека. Гражданите от стройните редици на невежеството не задават никакви въпроси. Те знаят всичко, те не се интересуват от нищо, те си имат теория на невежеството, която е закачила етикети навред... Колко пъти, вече не помня, съм слушал тези магистри на полузнанието, тези също съзнателно култивирани интелектуални позьори, чието съществуване само сгъстява мрака на общата неграмотност. Господи, нашият чудесен, обикновен неграмотен селянин от началото на века е просто светец със своето уважение към науката в сравнение с тези богато окичени със звания (но без призвания) всевъзможни културтрегери, които всичко могат да ви кажат, всичко да ви обяснят и за които няма тайна в света." Георги Марков, от есето „Кирило-Методиевско", 1974 г.

Проф. Тодор Танев е на среща с дванадесетокласници от СОУ „Христо Ботев" във Враца. Докато ученичка му разказва за своята паралелка с активно изучаване на биология и химия, министърът на образованието и науката прави снимки с телефона си. По нищо не личи, че е заинтригуван от обясненията, макар два пъти да подхвърля „Говори, говори." Човекът е зает с щракането на селфита и видимо му е досадно.

Най-потресаващото обаче е, че аудиторията се кикоти и приема това поведение, което всъщност я унижава. Тя продължава да се смее и когато проф. Танев започва да раздава оценки за известни химици. Според него, например, Михаил Ломоносов не е направил нищо особено, като учен и Асен Златаров е нищо особено. Фредерик Жолио-Кюри пък е направо „пълна нула". „Не бъркайте Пиер Кюри с Фредерик Жолио-Кюри. Фредерик Жолио е женен за дъщерята на Мария и Пиер. Защо тогава е взел името Кюри? За да се фука с това! Пълна нула като учен, но е бил от Съпротивата, хаха, „Ало, ало". По политически причини му се е отворило, та чак спирка на метрото. А Пиер, който е големият учен, го няма никъде."

След като клипчето на БТА набира популярност в интернет, министърът решава да се извини. Ама само наужким, понеже в извинението му няма нито разкаяние, нито осъзнаване какви щуротии е наприказвал. Нещо повече, в негова защита на амбразурата се хвърлят все видни демократи. „Дръж се твърдо, професоре. Тепърва те започват..." (лидерът на ДСБ Радан Кънев). „И все пак Жолио-Кюри е пълна нула" (бившият екоминистър в служебния кабинет „Райков" Юлиан Попов). „Чичковите червенотиквеничковчета ще искат оставката на министър Танев, защото казал, че лауреатът на Сталинска премия от 1950 г. Фредерик Жолио-Кюри не бил гениален физик, а заврян зет - тарикат... И за Ломоносов казал нещо идеологически неподходящо министърът..." (политологът Огнян Минчев). „Професорът повдигна изключително важен въпрос - за фалшивите авторитети, насаждани в учебниците на нашите деца" (психиатърът д-р Любомир Канов от Ню Йорк).

Самият Танев се окрилява от тази подкрепа („Уви, понякога неформалната реч крие рискове. Със сигурност е далеч по-безопасно да говорим с клишета, а също и да не се опитваме да отправяме предизвикателства към наследените догми"). Но кой знае защо оказва натиск клипчето на БТА да бъде свалено от YouTube...

Ако не ставаше дума за министър и негови именити защитници, „стройните редици на невежеството" щяха да бъдат единствено смешни. В случая обаче незнанието претендира да бъде възприето като борба срещу клишетата и като смелост за разчупването на догми. По-важното - това незнание е овластено, делегирано му е правото да се разпорежда тъкмо в областта на образованието, от него дори се очакват реформи. Бидейки изключително самоуверено в правотата си, то е агресивно и много, много опасно.

Разбира се, всеки може да сгреши, само че наметнатото с идеологически ямурлуци невежество е нещо коренно различно от заблудата. За тази компания Ломоносов, например, е „нищо особено" не заради друго, а защото е руснак. Асен Златаров е „нищо особено", тъй като е ходил в Съветския съюз „по времето, когато тук е било фашизъм." А Фредерик Жолио-Кюри е „кръгла нула" пак по идеологически причини - участвал във френската Съпротива (интересно къде тук е проблемът?) и някога получил Сталинска награда за мир. Ясно и просто!

Пак добре, че във врачанското училище министър Танев не мерна портрета на Менделеев, за да обяви и него за пълен некадърник като енциклопедиста Ломоносов, който създал първата руска граматика, въвел система от правила за стихосложение и измислил купчина научни термини, много от които употребяваме и днес (атмосфера, микроскоп, минус, полюс, селитра, формула, хоризонт, диаметър, радиус, пропорция, барометър, еклиптика, метеорология, оптика, периферия, ефир). И пак добре, че Леонардо да Винчи имал щастието да се роди в Италия, а не в Русия, за да не се окаже комунист като Жолио-Кюри...

Всъщност Жолио-Кюри наистина бил комунист, но все пак получил Нобелова награда по химия не заради участието си във Френската съпротива, а защото усърдно изследвал структурата на атома. Доказателство за това е, че наградата му е връчена през 1935 година, когато Съпротива все още няма, както и че преди Втората световна война става професор в Колеж дьо Франс, където проучва верижните реакции и условията за успешно изграждане на ядрени реактори. След войната става директор на Националния център за научни изследвания и ръководи строителството на първия френски атомен реактор. Освен лауреат на Сталинска награда за мир, той е член на Френската академия на науките и е Кавалер на Почетния легион.

На този фон постиженията на българина Асен Златаров някак бледнеят, но не само от „патриотизъм" ще припомня, че основоположникът на българската физикохимия следва в Женева и Гренобъл, специализира в Мюнхен, а също така е автор на литературни статии, стихове и един роман. В периода 1925-1927 Златаров е член на литературния кръг „Стрелец", сетне участва и в създаването на Комитета за защита на евреите. Обстоятелството, че е „ходил в СССР" през 1935 г. далеч не е най-важното в неговата скромна - по разбиранията на проф. Тодор Танев, биография. Иначе умира година по-късно, в качеството си на председател на Съюза на българските химици и на редовен професор в катедрата по органична химия в Софийския университет.

Фалшиви авторитети?
Някой забеляза, че Тодор Танев е трябвало да бъде поне три пъти Нобелов лауреат, за да си позволи подобна оценка. Но аз мисля точно обратното - само човек, който няма никаква представа от същинско научно усилие, отвъд преписвациите и цитиранията на „правилните" източници, е в състояние да прояви толкова фрапиращо невежество. Сигурна съм даже, че такъв би бил много усърден във всяко време и при всички режими, стига да има достъп до власт. Вчера преподавател по политикономия, днес пръв антикомунист, утре върл защитник на евроатлантическите ценности. Винаги обаче на първата линия и вечно паразитиращ върху „предизвикателството към наследените догми", с каквито думи се облича посредствеността и се замаскира халтурата.

Как такъв човек ще направи реформа, за мен е непонятно. Но си я представям по следния начин:

От учебниците се изхвърля всичко руско. Така, както навремето направили комунистите, адептите на евроатлантизма ще постъпят и днес. Никаква милост, ако ще и за Менделеев и Ломоносов, за Пушкин, Достоевски или Толстой. Щом е руснак - минаваме го под ножа, а щом нещо наше е ходило чак до Русия - прошка нулева, пълна и кръгла!

„Всичко голямо, хубаво и красиво в нашата история е дошло „с книжовността, таз сила нова". И обратното - всички нещастия са тясно свързани с невежеството, глупостта, злобата и душевната нищета, които са прогонвали духа на книжовността..."

С Георги Марков се получава малко по-сложно, доколкото е хем комунистически писател, хем е емигрант, убит от тайните служби. А той е безпощаден и става все по-актуален. Например пише:

„Винаги съм се питал защо у нас за разлика от целия нормален свят се полагат специални грижи за насърчаване на бездарието. Ако вие сте талантлив в коя да е област, има да минете през хиляди препятствия, за да намерите признание или утвърждаване, но ако вие сте явен или полуявен бездарник, тогава от всички страни се помага да развиете таланта на бездарието си, като обогатите творчеството на бездарниците с още едно произведение. Ако вие сте особено настойчив в невежеството си, вашата кариера е осигурена, вие можете да станете професор, театрален режисьор, писател, журналист, политик, всичко. Нека тези, които смятат, че преувеличавам, се огледат наоколо. Колко много техни познати са направили академична или друга кариера само чрез повтарянето на „Отче наш" и чрез отказа да се учат, да разбират и да видят света отвъд долната махала."

40 години по-късно този въпрос продължава да виси във въздуха със страшна сила. Единствената разлика е, че има смартфони, с които да си направим селфи с министър в долната махала.

Любослава Русева

„Тема”