Парламентът прие първия законопроект на Пеевски

София /КРОСС/ В отсъствието на вносителя Делян Пеевски, с 97 гласа "за" (4 от ГЕРБ, 65 от БСП, 25 от ДПС и 3 от "Атака"), един против и 15 въздържали се от ГЕРБ парламентът прие първата му законодателна инициатива - законопроект за офшорните зони.
Янаки Стоилов от БСП обяви вносителите на законопроекта - Пеевски и Йордан Цонев за "ранобудни в политиката", а от ГЕРБ критикуваха, че някои от предвидените забрани съществуват и сега, просто се извеждат в отделен закон, липсва координация с европейската практика и не е ясно как законът ще се отрази на съществуващото положение - дали няма да затрудни пазарната среда и търговския оборот, тъй като може да се стигне до разваляне на сделки и да се засегнат включително и дружества, които нямат нищо общо с отношенията между държавата и офшорните компании.
Йордан Цонев, който освен съавтор на законопроекта е и шеф на бюджетната комисия, обяви, че законът е навременен, макар и да не е изчерпателен, но е първа стъпка за регулиране на отношенията със стопанските субекти в тези зони. Посочи, че трябва да се изготви регистър на собственици на компании, регистрирани в офшорните зони и обеща да бъдат завишени санкциите за неспазване на забраните.
Янаки Стоилов от БСП обяви, че тази тема има пряко отношение към въпроса за морала и в икономиката, и в политиката. "Надявам се, че дори тези, които претендират да са много ранобудни ще разберат неговото значение, защото за да си ранобуден в политиката, трябва да можеш да реагираш адекватно на съвременните и нови проблеми и да имаш последователно усилие за тяхното решаване", заяви Стоилов. Той поздрави вносителя на законопроекта, който отбелязвал нова страница в подхода към законодателната дейност, като поставя много актуална тема за първи път от редица години. Стоилов посочи, че през 2008 г. първи сред политиците е поставил този въпрос, но тогава нямало политици и държавници, които да се заемат с решаването на този въпрос.
Бившият вицепремиер в кабинета "Виденов" и депутат от БСП Румен Гечев заяви, че чрез офшорните зони на практика българските активи на държавния сектор бяха приватизирани от неизвестни и до момента лица и фирми. Неплатените данъци с натрупване в офшорните зони са 32 трилиона долара по оценка на световни институции. Това е около 40% от БВП на планетата, отбеляза той.
По думите му изследвания показвали, че ЕС губи средства, изтичащи към офшорните зони, в размер на 2.5% от БВП на съюза всяка година. Германия губи 550 млрд. евро, Франция - 300 млрд. евро. Финансовите активи на три от юрисдикциите, които са в рамките на Великобритания, но са с особен статут, възлизат на 1 трилион щатски долара, каза Гечев.
Той добави, че офшорните зони са междинен мост за осигуряване на инвестиции в развиващи се страни, в това число и страни като България. По думите му инвестициите, които са дошли от офшорната зона Кипър преди присъединяването към ЕС, са играли решаваща роля за приватизацията в България. "От офшорните зони за България лидер е Кипър с 2.2 млрд. евро, Люксембург - 1.6 млрд. евро, Швейцария - 1.2. млрд. евро, Британските вирджински острови - близо 1 млрд. евро, Малта - 372 млн. евро", посочи Гечев.
Данаил Кирилов (ГЕРБ) посочи, че подкрепят всички мерки, които водят до изсветляване на икономическите отношения. Критикува обаче, че в този законопроект отсъства спецификата на търговско-правните отношения и не е ясно какво става със заварените случаи. Базирайки се на това, че е търговски адвокат от 15 години, предупреди, че на търговеца не му трябва да се регистрира в офшорни зони, а масово се използва доверително управление чрез пълномощно. По думите му офшорката е "някой възлага на някого някъде да управлява един инвестиционен ресурс".
Със законопроекта за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, се забранява пряко и косвено на офшорни дружества да получават лиценз за банка, застрахователно, пенсионно и здравноосигурително дружество. Под забраната попадат също инвестиционните посредници, дружествата със специална инвестиционна цел и собствениците на акцизни складове.
Ограничението се предлага да важи също за концесионери на находища с полезни изкопаеми, ВиК оператори, енергийни оператори, компании за организиране на хазартни игри и производство и търговия с оръжия.
Дружествата с офшорна собственост няма да имат право да участват в обществени поръчки, пише "Дневник".