2015-та ще е преломна за остатъчната ни независимост

/КРОСС/„Честита Нова година. Тази ще бъде абсолютно много по-добра от предната. Сигурно е", пророкува тия дни министърът на образованието с жизнеутвърждаващия оптимизъм на човек, развенчал не едно и две исторически величия: от Ломоносов, та до Наполеон. Разбира се, много бихме искали тази непоклатима вяра в светлите бъднини да се сбъдне, ама надали. Единственото сигурно засега е, че професорът се очертава като обещаваща атракция на вътрешнополитическата клоунада и през 2015-та. Но дотук с лирическите отклонения.

Три ще са факторите, които ще определят посоката на българската политика през тази година. Първият е външният. И през 2015-та вътрешнополитическият живот ще е проекция, ако не и заложник, на големите процеси, които протичат на международната сцена. Важните решения ще се задават отвън, както стана в случая с проваления проект „Южен поток", със съпътстващи загуби за България, неспособна да дефинира и отстоява националните си интереси. Ще ни се наложи да следим изкъсо международните дела, ако искаме да разберем скритите механизми на съдбовни управленски решения у нас. И в частност изострянето на отношенията между Западния свят и Русия, което резонира силно на наша територия предвид историческата ни свързаност с „братушките" от една страна и усърдието на новопокръстения ни политическия ни елит във вярата на евроатлантизма - от друга. Този сблъсък вече дава сериозни отражения върху българската икономика заради серия от национално безотговорни решения, от които губим реални приходи в хазната, а печелим ... присмехулно потупване по рамото и правото на евроатлантическите ни покровители да хазяйничат на български терен. През 2015 г. ще продължим да работим в режим на илюзорен суверенитет, гаранция за което са част от ключовите министри в кабинета воглаве с външния Даниел Митов. Предстоящият десант на американския държавен секретар Кери и британският му колега в София ще разкрие новите отстъпки, които ще бъдат поискани от София. И едва ли ще бъдат отказани.

Вторият определящ за българската политика фактор ще е заложеното за тази година задлъжняване с нови 8 млрд. лв. Поначало всяко увеличаване на външния дълг води до допълнителна загуба на суверенитет по силата на факта, че кредиторите започват да диктуват правилата. Справка: Гърция. Страната бе поставена на колене от банките-кредитори и на практика е лишена от правото на самостоятелен политически избор. ЕС и в частност Германия напоследък подлагат гърците на откровен шантаж, за да предотвратят пробива във властта на лявата партия СИРИЗА, която се опълчва срещу кредиторския диктат. Преди дни германският канцлер Ангела Меркел дори допусна излизането на Гърция от еврозоната като наказателна санкция при евентуален „неправилен" политически избор на гърците. На практика това е опит за мек политически преврат, демократично извиване на ръцете. Нагледен пример, и то под носа ни, как заради интереса на банките ЕС е в състояние да отмени временно демокрацията. Нямаме причини да се съмняваме, че точно същото ще сполети и нас.

И тук идва третата и може би най-голяма опасност за българския суверенитет - Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТПТИ), чието подписване Еврокомисията си постави като приоритет до края на 2015-та. Договорът с нежно и непроизносимо име може да се окаже тайфунът, който ще потопи целия ЕС. Замислен уж да улесни преозакеанската свободна търговия, той рискува да узакони необратимия диктат на корпорациите над националните правителства. Заплахата тегне над цяла Европа, но България с нейната слаба икономика ще бъде торпилирана. Протестите в цяла Европа срещу пагубните ефекти от споразумението се множат. Предвидената в него възможност инвеститори да съдят държави за пропуснати печалби пред арбитражни съдилища на практика отменя националните юрисдикции и постиженията на социалната държава и лишава правителствата от възможността да провеждат национална политика, която застрашава и на йота инвеститорския интерес. Така с един само документ ще се сложи край на европейската демокрация в името на пазарна утопия. Натискът от страна на САЩ в полза на споразумението е толкова силен, че американският посланик у нас Марси Рийс дори си позволи да цитира несъществуващ доклад на БАН, за да го рекламира. Българските държавници вече приветстваха договора, преди да са го прочели, така че закрила оттам не може да се очаква. Те просто чакат своите комисиони срещу лоялност. И пари от еврофондовете за фирмите си. Будното довчера „гражданско общество" също бе приспано задълго със синекурни постове във властта - за специалните си заслуги по реставрацията на „реформаторската" десница.

Атентатите във Франция също ще задействат секуритаристки импулс в целия ЕС, който ще се отрази и на нашата политика в сферата на сигурността. Ако свободното движение на граждани в ЕС бъде затормозено от някакви условности, това ще постави под заплаха най-скъпоценната придобивка на българите като членове на съюза: правото на свободно придвижване.

На този фон коалиционните жестикулации в невъзможната ни управленска коалиция са без значение - зрелище за масмедиите и дъвка за телевизионния запалянко. Впрочем най-положителното, което можем да си пожелаем през 2015-та, е да не се сбъднат реформаторските мераци на този кабинет, които само рискуват да увеличат още повече пропастта между бедни и богати, както в здравеопазването с „пакетите" на Москов, така и в образованието с държавните субсидии за частните училища. Таванът на ниския им хоризонт май ще се окаже приватизацията на БДЖ и лобисткият щурм за отмяната на мораториума върху шистовия газ.

Галя Горанова, solidbul.eu