ЮНЕСКО празнува годишнината на първия азербайджански диригент

/КРОСС/ Коя е тази видна фигура? Абдуррахим бей Хагвердиев. Той е азербайджански драматург, режисьор, диригент, политик и общественик. Той е една от най-видните фигури на реалистичната азербайджанска литература, голям театрален деец и първият професионален режисьор на Азербайджан.

Абдуррахим бей Хагвердиев е роден на 17 май 1870 г. в село Агбулаг близо до град Шуша, регион Карабах в Азербайджан. След като губи своя баща, той заживя със семейството на своите чичовци, а по-късно отново се връща при майка си. Учи в двугодишно руско-мюсюлманско училище и през 1884 г. се записва в седемгодишно Шушинско реално училище, което през май 1992 г., след окупацията на Шуша от Република Армения, е било изгорено.

По-късно заминава за Санкт Петербург, за да получи висше образование в Санкт Петербургския институт за инженери по транспорт. По време на осем годишния период, прекаран в Санкт Петербург, той посещава лекции по ориенталистика в Санкт Петербургския университет като гостуващ студент. През 1919 г. е назначен от правителството на Aзербайджанската демократична република (АДР), първата светска демократична република в мюсюлманския Изток, за представител на АДР в Дагестан.

А.Хагвердиев е избран за нов комисар на театралната камара в Баку през юни 1920 г. От 1921 до 1931 г. той изнася лекции в Азербайджанския държавен университет (настоящ Бакински държавен университет). През 1924 г. е избран за член-кореспондент на Руската академия на науките. Умира на 11 декември 1933 г. в Баку.

Абдуррахим бей Хагвердиев е автор на историческите трагедии „Ага Мохаммад Шах Гаджар", „Нещастният младеж", „Магия на нимфите", "Нарушаването на единството", „Изяж гъше месо да разбереш вкуса му", „В сянката на дървото", „Вратите на справедливостта", „Жертва на сцената", „Празник на жените", „Бомба", „Четене", „Червена старица", „Шейх Шабан", „Мирза Сафар" и редица прекрасни пиеси, драми и трагедии.

Той публикува своите творби в списание „Молла Насреддин", осемстранично азербайджанско сатирично периодично издание през 1906-1933 г. и единствено сатирично списание в мюсюлманския Изток. Автор е на ценни научни трудове и теоретични статии за история на литературата и националните театрални традиции на Азербайджан. Превежда шедьоври на световната литература на азербайджански език. Абдуррахим бей Хагвердиев написва "Нарушаването на единството", втората трагедия в азербайджанската национална драма след „Мусибети-Фахраддин" от Наджаф бей Вазиров.

Неговите творби играят важна роля в прогреса на монументално-романтичната театрална школа, заради техните социални конфликти, страстни характери и романтично-драматичния дух.

Когато на 12 януари 1908 г. е поставена операта „Лейли и Меджнун", първата опера в мюсюлманския Изток, А.Хагвердиев е първият азербайджански диригент, дирижиращ хора и оркестър.

А.Хагвердиев ръководи многостранни дейности като достоен наследник на литературните традиции на своите известни предшественици, интелектуалец, който притежава широка ерудиция и съвременен мироглед, издигайки азербайджанската реалистична литература и образователна демократична мисъл на ново ниво, играе важна роля в развитието на националното съзнание. Драматичното наследство на майстора проправя пътя за напредъка на театралната култура в Азербайджан.

Богатите му истории от реалния живот заемат специално място сред най-ценните примери в азербайджанска проза. Писателят-патриот отразява изцяло в своите произведения желанията и стремежите на хората, които са обичали и служели безплатно, като пламенен възпитател на просвещението, той винаги е призовавал за културно пробуждане и напредък.

В съответствие с критериите за отразяване на ценности, културно многообразие и универсалност на организацията, признаване извън неговата страна и придаване на регионално значение, 150-годишнината от рождението на изтъкнат драматург и общественик Абдуррахим бей Хагвердиев бе включена в списъка на юбилеите на ЮНЕСКО през 2019 г. Събитията, посветени на 150-годишнината от рождението на Абдуррахим бей Хагвердиев, ще бъдат отбелязани от ЮНЕСКО тази година. Това е явна проява на висока оценка на творчеството на писателя-хуманист - представител на многовековната азербайджанска литература, която олицетворява духовни и най-висши универсални ценности.