Ралица Негенцова: Искаме в интерес на гражданите да разчупим изкуствени монополи

/КРОСС/Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет, пред Правен свят

Г-жо Негенцова, внесеният в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата разбуни духовете сред юристите от най-различни правни професии. Една от най-оспорваните промени дава право на адвокатите да правят заверки на частни документи и на всички договори, които не подлежат на вписване. Единственото изискване, което се поставя, е адвокатът да има специална регистрация. Бяха изразени много опасения за правната сигурност в страната - дори ако се постави въпросът само за пълномощните при сделки с недвижими имоти, които преди нотариусите да създадат специален регистър, бяха основен "инструмент" на имотната мафия. Как ще отговорите на тези опасения?

Проектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е резултат на една задълбочена работа, базирана на сравнителноправните проучвания на адвокатските колегии, съобразяване с тълкувателната практиката на Върховния касационен съд, целяща повишаване качеството на предлаганите адвокатски дейности, както и към разчупване на изкуствено създадени монополи, което е в интерес на българските граждани. Предлаганите промени са и в съответствие с целите на приетата от Народното събрание актуализирана Стратегия за реформа на съдебната система. Основното е, че с предложените промени се съхранява и идеята на законодателя за същността на адвокатската професия, такава каквато тя е определена в чл.134 от Конституцията.

За жалост в медийното пространство се тиражират откровени лъжи и тенденциозно и превратно представяне на предлаганото изменение. Предоставянето на удостоверителни функции на адвокати не е заплаха нито за националната сигурност, нито за сигурността на гражданския оборот. То е в съответствие с установения в държавата правен ред и не би накърнило с нищо стабилитета на нотариалните удостоверявания. Промяната не касае нотариалното удостоверяване върху документи, които подлежат на вписване. Става дума за удостоверяване на подписите върху частни документи и договори, които не подлежат на вписване, на подписите и съдържанието на пълномощни по чл. 37 по Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от книжа и документи. Осъществяването на тази дейност от адвокатите няма да е безконтролно, а с оглед защита на гражданите и гражданския оборот, като се предвижда това да става по ред, определен от министъра на правосъдието, съвместно с Висшия адвокатски съвет. Държавата в лицето на министъра на правосъдието, ще бъде тази, която ще определи условията за извършване на нотариалните удостоверявания от адвокатите, така, както го е определила при нотариусите, кметовете, консулите, капитаните на кораби.

Всякакви спекулации по този въпрос са насочени към запазване на определени монополи.

Важно е да се знае, че предлаганото законово изменение е продължение и усъвършенстване на извършвани и досега такива функции от адвокатите. И понастоящем Гражданският процесуален кодекс дава възможност на адвокатите с подписа си да заверяват и удостоверяват пред съда верността на преписи от документите, които представят в съдебно заседание.

Предлаганата промяна е за улеснение за гражданите. Клиентът вместо да се разкарва до нотариус и да се връща при адвоката, за да представи необходимия препис от документ, ще може на място да има нужния му препис, заверен от адвоката. С предоставяне на тези функции клиентите ще имат право да избират дали да отидат при нотариус или при адвокат за извършване на необходимото удостоверяване. Нека не забравяме, че нотариалните удостоверявания, които се предвиждат в проекта се извършват към настоящия момент не само от нотариусите. Такива правомощия се предоставят на кметовете, консулите и капитаните на кораби, които преобладаващо не са юристи. Законодателят е предоставил такава възможност и на лица и органи, които не са нотариуси. Явно има необходимост в обществото, за да се спестят на гражданите усилия, време, и средства.

Предлаганите промени за възможността адвокатите да извършват удостоверителни функции са реалност в не една държави. Така е и в Германия, Италия, Великобритания, САЩ, Кипър и редица други страни, които ни заобикалят.

Едно от най-големите опасения за сделките с моторни превозни средства. Дават ли тези изменения възможност на адвокатите да прехвърлят автомобили?

Що се отнася до прехвърлянето на МПС, то това би било предмет на правна регламентация още повече като се има предвид, че имаше идея, а в много държави не само в Европа е и факт, че прехвърляне собствеността на МПС не се извършва при нотариус, а има административна процедура.

Не противоречи ли подобна промяна на конституцията, която обявява адвокатурата за свободна, независима и самоуправляваща се. Професия е доста по-различна от тази на нотариусите, на които държавата е делегирала удостоверителна функция, и над които извършва контрол като ограничава броя им, организира изпитите за професията и контролира чрез органите си дейността им?

Както вече не веднъж имах възможност да кажа, предложените промени са в съответствие с конституционно закрепения характер на адвокатската дейност. Кой, ако не адвокатите най-добре биха защитили свободата, правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица права.

Двете професии сме доста близки и нееднократно сме имали за решаване идентични проблеми, за което взаимно сме си помагали.

В конституцията не се съдържа указание, че нотариалните удостоверявания могат да се извършват само от нотариуси. Както посочих по-горе към настоящия момент нотариални удостоверявания се извършват и от редица други лица, които не са нотариуси, а не са и юристи. Такива са кметове на населени места, консулите на страната в чужбина, капитаните на кораби. Но за техните заверки никой не поставя въпроса за накърняване или злепоставяне на правната сигурност.

Нещо повече. За сигурността на гражданския оборот адвокатурата като самоуправляваща се и независима организация допуска държавата в лицето на Министъра на правосъдието, да участва наред с Висшия адвокатски съвет в регламентирането на реда и начина на извършване на нотариалните удостоверявания от адвокатите.

Не са ли прекалено много над 12 000 адвокати, за да може се осъществява стриктен контрол? Все пак нотариусите са доста по-малко.

Възможността адвокат да осъществява удостоверителни функции ще е задължително контролирана, така че не всеки адвокат би имал на първо място желание, а на второ място и възможност, за да я осъществява. Ограниченият брой на нотариусите не е гаранция за невъзможност от злоупотреби. На всички е известен случая с продажбата на колата на главния прокурор. Но както нотариусите се чистят от провинилите се в тяхната професия, така и адвокатурата има своите правни лостове  да прави това. Не трябва само да се набедяват адвокатите в престъпни намерения.

Не само нотариусите скочиха срещу проекта. Много сериозни възражения се чуха и от други правни гилдии - юрисконсулти, консултанти, счетоводители. Те обявиха, че се опитвате да монополизирате цели сегменти от правното и административно обслужване на гражданите и бизнеса. Нима, ако бъде приет проектът, човек няма да може да подаде сам заявление до Търговския регистър или счетоводителя на фирмата му да може да внесе документи в НАП?

Така тиражираните позиции са резултат на явно непознаване на характера и естеството на професионалната дейност на адвокатите. Нека не се бъркат също така правните професии, както и изявления на неправителствени организации. За жалост в тях се съдържат некоректни внушения, некореспондиращи с предлаганите промени.

Измененията в Закона за адвокатурата са съобразени с необходимостта от указване на професионална и компетентна правна помощ и съдействие на клиентите ни, а не толкова с интересите на адвокатите.

Не се касае до невъзможност гражданин да подаде молба за себе си или за майка си, а се касае до дейности, които са от изключителната компетентност на адвокатите и упражняването им по занятие е недопустимо от трети лица. Предлаганите изменения в чл.24 от ЗА е прецизиране на дейностите, които са извършвани до сега, но с допълнението, че се създават реални механизми  да се санкционират и то по административен ред лицата, които осъществяват нерегламентирана адвокатска дейност.

Така се създават гаранции от една страна за защита правата и интересите на гражданите, а от друга да не бъде нарушаван правовият ред.

Когато лице, невписано като адвокат, извършва адвокатска дейност и клиентът не е доволен от защита на неговите интереси, той не би могъл да потърси съответната дисциплинарна  отговорност, която носи адвокатът. 

Останалите професионални общности, каквито са юрисконсултите, счетоводителите и другите "консултанти" не би следвало да се притесняват от предлаганите промени, ако извършват специфичната си дейност, за който притежават съответните познания.

Законът за счетоводството регламентира дейността на счетоводителите. Там не се предвижда счетоводителите да извършват регистрации и пререгистрации на дружества в Търговския регистър, не се предвижда възможността да изготвят правни становища пред съответни административни, дори и съдебните органи.

По отношение на юрисконсултите намирам изключителна необоснованост на техните "несъгласия", тъй като съгласно Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс същите са приравнени на адвокати що се отнася до достъп до дела, процесуални права и възнаграждение.

Как ще отговорите на един от най-големите синдикати у нас - КНСБ, че промените в Закона за адвокатурата засягат трудовите права на служители с висше юридическо образование?

Приемаме заявената позиция като грубо вмешателство в организацията и дейността на адвокатурата при упражняване на високоотговорната и конституционно закрепена дейност за защита на свободите, правата и законните интереси на гражданите и юридически лица. Тази наша позиция бе заявена и в приета декларация на Висшия адвокатски съвет.

Предлаганите законодателни изменения са насочени към повишаване на критериите и изискванията, както при приема, така и  при упражняване на адвокатската дейност, което от своя страна е форма на гаранция за повишаване качеството на извършваната правна помощ и съдействие. Изисквания, подобни на предвидените в Закона за адвокатурата има и при прием на съдии, прокурори, следователи, нотариуси, частни съдебни изпълнители. Няма да е силно да се каже, че всеки работи това, за което е учил или за което има сключен трудов договор с работодателя си. 

Събрахте много негативни реакции, но каква всъщност беше целта на промените в Закона за адвокатурата?

Сега действащият Закон за адвокатурата е приет на 25 юни 2004 г. Целта на законопроекта е да бъде съобразена актуалната правната уредба, при високо ниво на съответствие с правото на Европейския съюз с обективното развитие на правораздавателна система, като се повишат изискванията за упражняване на адвокатска дейност, да се усъвършенстват правата и задълженията на адвокатите за по-ефективно участие в правораздавателната дейност, да се укрепва независимостта и самоуправлението на българската адвокатура.

Сред мотивите ви беше и "нелоялната конкуренция", от която се оплакват адвокатите. Нямаше ли друг начин да се преборите с нея?

Поставеният от Вас въпрос е много актуален и отговорът му има изключително важно значение за гражданите. През последните повече от две десетилетия дейности, които са били присъщи и извършвани професионално от адвокати, започнаха да се извършват от хора без правно образование. За жалост в голяма част от тези случаи хората съжаляват, че не са се обърнали навреме към адвокат, за да не изгубят безвъзвратно имоти или пари. За да няма оправдания от извършителите за незнание и оставяне на субективна преценка на правораздавателните органи, адвокатурата предложи въвеждане на административнонаказателните разпоредби с цел да предпази гражданите да стават лесна жертва на злоупотреби.

Не трябва ли всъщност фокусът да е върху качеството на хората, които влизат в адвокатурата, и по-строгите изисквания към правната им компетентност и морала им?

Няколко са жалоните за това адвокатската дейност да бъде осъществявана от адвокати - отговорни, с необходимите нравствени качества и висококвалифицирани.

Първият е свързан с приема на адвокати и проверка на тяхната професионална подготовка. Не малко са случаите, при сега действащата уредба, в които кандидатът отговаря формално на изискванията за наличен петгодишен юридически стаж, когато е бил назначен като юрисконсулт във фирма на родителите си, а през това време той да не е бил в страната и да не е работил и по един казус. С промените в Закона за адвокатурата се цели въвеждане на единен изпит за всички кандидати за адвокати, с изключение на хабилитираните научни работници по правни науки и за лица, които преди прекратяването на правата си като адвокати са имали поне 10 години адвокатски стаж. Така тези, които влизат в адвокатурата, ще имат нужната висота и квалификация за упражняване на адвокатската професия.

Вторият жалон е свързан с квалификационната дейност и продължаващото обучение, по който сериозно се работи и имаме желание да развиваме тази дейност.

На трето място е дисциплинарната дейност, която представлява болезнен, но естествен начин за прочистване на редиците на адвокатурата.

Какво може да се направи в тази последна насока - това "прочистване" на редиците чрез дисциплинарната дейност?

С предлаганите промени се въвеждат нови основания за търсене на дисциплинарна отговорност и се удължават сроковете за налагане на наказанието "лишаване от право да се упражнява адвокатска професия" при първо нарушение.

Като самоуправляваща се общност адвокатурата бди за чистотата на адвокатската професия и чрез дисциплинарната си дейност се изчиства от тези, които не съблюдават закона при осъществяване на дейността си. През последните години адвокатурата доста работи, за да премахне от своите редици адвокати, неотговарящи на високите нравствени изисквания, които са поставени от Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. Адвокатските съвети са тези, които провеждат дисциплинарната политика, като техните откази за образуване на дисциплинарни производства подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет.

Внесените дисциплинарни обвинения се разглеждат от дисциплинарните съдилища при колегиите, а втората инстанция е Висшият дисциплинарен съд.

През изминалата година Висшият дисциплинарен съд е разгледал 68 дела, от права са били лишени 55 адвокати за срок между 3 месеца и 4 или 5 години, което показва готовността на самата адвокатура да прочиства сама своите редици от колеги, които не изпълняват високоотговорната и високоморална професия на адвоката.

Колко жалби има вече срещу избора на ръководни органи на Софийската адвокатска колегия и за избор на делегати на общото събрание на адвокатурата и кога ще бъдат разгледани от Висшия адвокатски съвет?

Във Висшия адвокатски съвет има постъпили жалби срещу избора за органи на Софийската адвокатска колегия. Бих ги разделила на жалби изпратени чрез Избирателната комисия до Висшия адвокатски съвет и такива изпратени директно до съвета. Предстои разглеждането им на редовното заседание на Висшия адвокатски съвет.

В момента в парламента се наблюдава силна законодателна активност по отношение на Гражданския процесуален кодекс. Адвокати изразяват безпокойство, че с голяма бързина се предвижват текстове, които засягат гражданите и не са консултирани с адвокатурата. Ще вземе ли Висшият адвокатски съвет становище по предлаганите промени?

При обсъждането преди приемането на сега действащия Граждански процесуален кодекс адвокатурата взе дейно участие и изрази своето становище. И в момента Висшият адвокатски съвет има работна група, която се занимава с обсъждане на промени, които се налагат в процесуални закони. Готови сме и с предложение за промени в ГПК.