Родителството и агресията сред децата - анализ на психолога Милена Манова

/КРОСС/ Къде са корените на агресията? Колко пъти в последните дни си задаваме този въпрос, провокирани не само от случаите в Пловдив, където млади хора нападнаха и убиха мъж по особено жесток начин. В "Денят започва в неделя" търсим отговори, смятайки, че когато едно общество обсъжда проблемите си, е способно да ги реши.

Милена Манова, психолог: „Преди да говорим за агресия, да говорим за емоцията, която стои зад това. Тя е естествена, вродена, автентична емоция. Агресията е способът, чрез който гневът излиза на бял свят. За агресия говорим, когато имаме намерение с цел вреда. Агресията може да бъде и израз на враждебност към другия човек. Но не бива да заклеймяваме агресията изобщо като съществуващо понятие, защото тя в голяма степен е част от нашата личност. Зад агресивното поведение стои жаждата за внимание, жаждата за признание, жаждата да бъдем видени, чути, признати. Враждебна е тази агресия, в която наистина имаме умисъл за вреда към друго човешко същество. И това се получава, когато другият човек се декатегоризира от идеята за личност и се превръща в то. От „ти" става „то". Тогава е много по-лесно да се изпитва презрение. Когато се смени категорията и се дехуманизира личността и се превърне в категория, която е унизително умалуважена от самите деца, е лесно да проявиш агресия към тях."

Родителството и защо е важно да казваме „не" - според психолога Милена Манова:

Милена Манова, психолог: „Много е важно навреме да се слагат нормите. Във всеки родител съществуват две субструктури. Нормативният родител е този, който поставя правилата, нормите, дава ценностите - това се нарича поставяне на граници. Без такава структура едно дете не може да порасне сигурно. То има нужда да пробива непрекъснато пространството около себе си. Това се учи с необходимото поставяне на „не" - докъде може, докъде не. Но винаги когато се казва „не", е добре да се каже алтернативно какво е възможно, накъде да отиде тази агресия. Защото тя не може да се експресира просто в пространството. Тя или отива към външен източник, или отива дефензивно към нас самите, превърната в автоагресивен момент."

Как се проявява агресията при момичетата и момчетата?

Милена Манова, психолог: „Агресията се различава при момчетата и при момичетата. При момичетата е повече свързана с взаимоотношенията, това означава клюки, интриги, вербални осъждания, критики. При момчетата е свързана с мускулната активност. И игрите при тях са по-конкурентни, по-състезателни. Там също е добре да се регулират чрез правила, но в тази възраст правилата би трябвало да идват от самите деца. Те да поставят идеите за това как да се държим един с друг. Възпитателният акцент трябва да е перманентен."