В дирята на историите

Къде се крие тайната на успеха?
В интервю по повод невероятния зрителски успех на "Името на розата", Айхингер споделя мотивите, накарали го да стане продуцент на филма:

"Това беше работа, която продължи близо две години и половина. Бях прочел книгата, тя направо ме омагьоса. Поисках да откупя правата и установих, че те вече са дадени на френска продукция. За щастие, режисьорът беше добър мой познат. Обадих му се и предложих помощта си. Половин година по-късно поех проекта. Основният проблем винаги е в концепцията: нужен е, с други думи, много, много добър сценарий, за да се оправдаят инвестициите. Това, което силно ме привлече в романа, е изключителната точност на детайлите. Еко разказва история, разиграваща се през Средновековието и изключително подробно, почти педантично описва как са живели хората тогава, как са говорели, как са общували помежду си. Всичко това, съчетано с детективския сюжет, - тази комбинация ме грабна. Още докато четях книгата, си представях как се разгръща филмовата история."

През 2010 година, когато 60-годишният Айхингер е отличен с наградата на Германската филмова академия за цялостно творчество, мнозина се питат дали не е още твърде млад за подобен почетен приз. Вероятно и самият той е изпитвал сходни колебания. И е бил наясно, разбира се, че има хора, които ще сметнат награждаването му за своего рода гузна компенсация - учредената с негово съдействие филмова академия доста години упорито се въздържаше да отличи някой негов филм. Ако се беше въздържала и от почетното отличие за Айхингер, германското кино никога нямаше да й прости фаталния пропуск. Защото без Айхингер това кино едва ли щеше да е постигнало онези върхове, до които се изкачи през последните години.

Айхингер налага своя запазена марка в киното
Не бива да се забравя, че Айхингер започва да прави голямо кино в Германия по времето, когато филмовият бранш в тази страна мисли в съвсем други категории. Само че Айхингер не се съобразява със старите привички. Той налага своя, запазена марка и то както като продуцент и разпространител, така и като сценарист и режисьор.

"Всичко започна от приемането ми във филмовата академия в Мюнхен. Докато следвах, започнах да работя и като ръководител запис, да пиша сценарии. През 1974 г. основах фирмата "Соларис-филм", станах копродуцент. Започнах с 20 хиляди марки и правех главно поръчкови филми. Така, постепенно нявлязох във филмовия бизнес и постигнах нещо."
Скромното "нещо" трайно вписва Бернд Айхингер сред малцината германски кинодейци със завиден международен авторитет.