Социолозите за нагласите на избирателите

/КРОСС/ Всичко, което се случи по време на кампанията, не доведе до голямо разместване. Имаше динамика в определена посока, но нищо, което съществено да повлияе на резултатите. Това каза социологът от „Тренд" Димитра Воева в изборното студио на Нова телевизия.

Извънредните събития в последните дни от предизборната кампания трудно могат да бъдат измерени социологически, но досегашните данни не показват съществено разместване на електоралните нагласи. Тя изрази съмнение, че и убийството на Слави Бинев ще окаже решаващо влияние върху изборните резултати.

Данните на „Тренд" към 10:00 ч. показват избирателна активност от 4,4%, а според „Мяра" към 11:00 ч. тя достига 6,6%.

Социолозите уточниха, че тези стойности трябва да се разглеждат внимателно, тъй като президентските избори имат своя специфика. Последният самостоятелен президентски вот в България е проведен през 2006 г. От тогава изборите за държавен глава са съчетавани с парламентарни или местни избори, или с референдум, което оказва влияние върху активността.

Според Тачев активността в настоящия вот засега се движи в рамките на очакваното за самостоятелни президентски избори. Той посочи, че последните декларативни нагласи, измерени от „Мяра", са се доближавали до нивата на първия тур през 2021 г.

Сред възможните причини за по-слабата активност са липсата на силни протестни настроения, отсъствието на собствени кандидати на две от по-големите партии и натрупаната умора от поредните избори.

Според социолозите тези фактори могат да демобилизират част от избирателите. Значение има и характерът на самия президентски вот, при който гражданите избират една представителна фигура, а не състав на парламента. Данните от първите часове на изборния ден не дават достатъчно основания за категорични заключения, а активността може да се промени в следобедните часове. Част от избирателите, особено по-младите, обичайно гласуват по-късно през деня. Затова окончателните изводи трябва да бъдат направени едва след натрупването на повече данни.

Възможно е част от гражданите да отлагат решението си за втория тур, когато изборът между кандидатите ще бъде по-ясно очертан. Според социолозите постоянните очаквания за балотаж и прогнозите за ниска активност обаче могат допълнително да демотивират избирателите. Подобни послания могат да създадат усещане, че вотът е предварително решен и че гласуването няма да промени крайния резултат. Социолозите подчертаха, че ниската активност в началото на изборния ден не е достатъчна, за да се направят категорични заключения за крайния резултат.