Християнството в Кавказка Албания

/КРОСС/ Кавказка Албания е древна държава, която възниква през IV в. пр. Хр. в източната част на Задкавказието и просъществува до 705 г. Албанските граници включват територията на съвременната Република Азербайджан. Древногръцкият географ Страбон съобщава, че на територията на Албания живеят 26 племена, обединяването на които завършва към края на IV в. пр. Хр., когато първите албанци се появяват на историческата арена, участвайки в битката при Гавгамела на страната на Ахеменидския цар Дарий III против армията на Александър Македонски. Източният поход на Александър не само слага край на Ахеменидската империя, но и дава тласък на формирането на независими държави, включително и на Кавказката Албания. Столицата на тази държава до VI в. е град Габала, а после центърът е пренесен в град Барда.
Кавказка Албания се характеризира със самобитна култура, върху която се усеща влияние на културни центрове като Ахеменидската империя, Партско царство, Римската империя, Сасанидски Иран. Албания е полиетническа държава. На нейната територия мирно живеят тюркскоезични, кавказоезични, ираноезични племена. По този начин, тук живеят представители на различни религиозни вярвания.

Преди да почне разпространението на световните религии, населението на Древна Албания основно изповядва идолопоклоничество. Древногръцкият географ Страбон съобщава за поклонение на мирното население на Хелиос, Зевс и Селена. В Кавказка Албания също така можем да намерим и остатъци от зороостризма.
Кавказка Албания беше една от първите държави, приели християнството. Християнството дойде в Албания през I в. сл. Хр. Този процес е свързан с името на апостол Вартоломей и ученик на апостол Тадей, Елисей. Апостолът Св. Елисей с пристигането си в село Киш (сега е село в района на Шеки, побратимен град на Габрово) полага основата на църквата - "майка на албанските църкви".

Албанската църква е създадена и с благословението и освещаването на епископа на Йерусалимската църква Яков, брат Господен. Това е първият апостолски период на християнството в Албания, който датира от І до ІV в. и се свързва с имената на апостолите Тадей, Вартоломей и ученик на Тадей Елисей.
Отначало църквата е построена като проста конструкция на сводеста структура. По-късно, през VII-VIII в., тя е възстановена с купол. През XII-XIII век срутените горни части са възстановени и завършени. На този етап барабанът (вертикална част на куполата) е издигнат и северната и южната фасада придобиват формата на напречен трансепт чрез изграждането на фронтони.
Радиовъглеродно датиране на артефакти, намерени под църквата, потвърждава, че това е било свято място дори по-рано, отколкото съществуващата сегашна църква. Интересно е, че един от инициаторите на археологическите разкопки е бил известният норвежки пътешественик и етнограф Тур Хейердал, който влезе в историята не само като смел моряк, учен и океанограф, но и като автор на книги и смели идеи. Той инициира проучвания, за да разбере колко истина има в древните скандинавски саги и средновековни източници, които показват, че викингите се преселват в Норвегия от Кавказ и Азербайджан. За тази цел Тур Хейердал посещава Азербайджан четири пъти (между 1981 и 2000 г.) и се сдобива с интересни факти, за да обоснове тази теория. Пробите от ДНК, взети от викинг, намерен на място на погребение, заедно с древния кораб Драккар, са сравнени с проби от кавказки хора и азербайджанци и е доказано, че този викинг наистина има родство с тях.

Следващият етап от формирането на албанската църква е обявяването на християнството за държавна религия в началото на IV век. Този втори период в развитието на християнството е свързан с името на Григорий Илюминатор, партианец по произход, който е получил образованието си в Кесария в Кападокия. Периодът също така е свързан и с албанския цар Урнайр, който превръща християнството в държавна религия. Основите на първата албанска църква, "майката на църквите" на левия бряг на река Кура в Киш, са положени през първия апостолски период, а през втория период Григорий Илюминаторът полага основите на църквата в град Амарас на десния бряг в Албания.
От IV век до падането на Албанското царство през 705 г. християнството е доминиращата идеология в албанската държава. От тогава във всички краища на страната почват да построяват различни параклиси, църкви, манастири и други религиозни сгради. Албанската църква отначало е апостолическа и автокефална. Важна роля в популяризирането на християнство изиграва албанският цар Вачаган III, който с цел да реши църковните проблеми свиква Агуенски събор. Този период също е забележителен поради превода на Библията и други религиозни книги от сирийски и гръцки език на албански език. Албанската писменост възниква през IV в. и се състои от 52 букви.
След арабското нашествие тук с широки темпове започва да се разпространява и исляма, който скоро измества християнство. И сега все още има последователи на Удино-Албанската апостолическа автокефална православна църква в Азербайджан, които са наследници на древната Източна църква и живеят в районите Огуз и Габала.