До окончателното „угасвание свещите”

/КРОСС/ „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание свещите или взимание списъците да направи изборът да не се състои"...

Фейлетонът на Алеко Константинов „Угасете свещите!" е писан по истински случай:

През януари 1895 г. вестник „Знаме" публикува тайни телеграфически инструкции, дадени лично от министър-председателя Константин Стоилов на врачанския окръжен управител. Премиерът нарежда какво да се направи, за да се осуети избирането на Драган Цанков за народен представител от Бяла Слатина на изборите през септември 1894 г. В инструкциите фигурират най-различни „препятствия", като се започне от класическото фабрикуване на компромати, мине се през подкупването на местните цигани с ракия и вино, и се стигне до „окружаване урните" от жандарми, щом се появят „неблагонадеждни". „Угасвание свещите" е крайната мярка, в случай че все пак се стигне до избирането на Цанков.

Впрочем Алеко има и личен опит от тези избори - той също се кандидатира за народен представител от родния си град и по-късно описва незабравимите си преживявания в „По „изборите" в Свищов". Там подробно се спира на „моралното влияние" в полза на „консерваторите", оказвано върху гласоподавателите от страна на окръжния управител, председателя на постоянната комисия и околийския началник. Послесловът към фейлетона завършва с думите: „Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Ганя." А по-късно в своите „Спомени и бележки" Петко Славейков пише: „Изборите за Осмо обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице в лице, с живия бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит".

След изборите Константинов се завръща в София, покрусен от бруталността, с която се потъпкват свободата и законността. За неговото състояние тогава си спомня и Найчо Цанов в отвореното си писмо до Константин Величков във в. „Народен лист": „На 18-й септември през нощта аз се качих на парахода да се върна във Видин. В тъмния коридор се срещнах с едно лице, в което скоро познах личността на Алеко. Той се връщаше от Свищов след поражението, което претърпя в изборите; аз идех из Рахово с подробните сведения за позора в Бяла Слатина.

- Найчо, бе, братко, ти могъл ли си да предполагаш, че ще срещнем така скоро толкова разочарования?!

И досега тия думи звучат в ушите ми. Аз виждам и сега благия поглед на Алека; аз си припомнювам, че на очите му се показаха две сълзи. Можете да си представите колко тъжни мисли са разменени помежду ни"...

Да, никак не е трудно да си го представим, но в интерес на истината по него време живият херой Ганьо Балкански не проявява кой знае какво въображение. То стига единствено до изкопаване (по Бочоолу) на избиратели като Гоговата тайфа, която срещу една мастика е готова да избере и магаре, а Данко Харсъзина пазари останалите с „по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене". Намесват се, разбира се, тояги и юмруци; най-неблагонадеждните гласоподаватели биват изхвърляни през прозорците на секциите; накрая „неудобните" изборни резултати се фалшифицират. Прийомите без съмнение са по животински груби, а оттам твърде много са и поводите за сълзи у Алеко и героя му Иваница Граматиков - „млад, образован, малко идеалист, повече мечтател, с любов в сърцето, с вяра в доброто, с надежда на бъдещето, непоправим оптимист".

Можете ли обаче да си представите какво би станало, ако един ден господата Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, вече народни представители, бяха узаконили грубата сила като легитимен начин за печелене на избори? Например да гласуват, че избирател, който е пуснал бюлетина за политическия противник, подлежи на бой с пръчки, парична глоба и пробация? Или че някой, който не е отишъл да гласува за „правителствените", трябва да излежи четиригодишна ефективна присъда - до следващите избори, та да му дойде акълът в главата? А защо да не си представим, че гореспоменатата компания официално определя изборните резултати - по собствено усмотрение, без дори да й се налага да „угасява свещите", залоствайки комисиите в зала „Арена Армеец"?

Днес ви се струва абсурдно, но както е тръгнало с новите изборни правила, в бъдеще вотът на гражданите може и направо да се отмени. В текста си „Бай Ганьо пише Изборен кодекс" Петьо Цеков даже пише в прав текст, че тази е и целта - „избирателите да се отвратят до такава степен, че да не се мотаят из изборните секции и да объркват плановете на самозабравилите се политици!" При това средствата за постигането й са подчертано перфидни, т.е. подли, лицемерни, долни, мерзки, лукави, непристойни, вероломни и прочие синоними на прилагателното „перфиден", за каквито успеете да се сетите. Някои идеи на депутатите в правната комисия не биха хрумнали дори на бай ви Ганя, доколкото става дума за драстични безумия, граничещи с напълно извратени представи за демокрацията...

Чудя се с кое да започна, тъй че ще карам подред:

Гласуването става задължително и е наречено помпозно „граждански дълг". В чл. 42, ал. 1 от Конституцията може и да пише, че вотът е право, т.е. не е задължение, но това няма значение. Поправката е приета набързо, без сериозно обществено обсъждане, като дебатите в пленарна зала траят има-няма два часа.

Хубаво, да речем, че гласуването е дълг, а отгоре на всичко правителството ще дава и стимули. Какви ще са те обаче и дали няма да има и стимули за „правилното" гласуване, още не се знае. За сметка на това пък е ясно, че онези, които нямат уважителна причина да не отидат до избирателната секция, директно ще бъде заличавани от избирателните списъци за следващите избори!

„Уважителна причина" е разтегливо понятие - човек може да е в дълго планирана отпуска или внезапно да се разболее. Но как следва да изглежда „извинителната бележка", въобще не е указано. Заличат ли те веднъж, предстоят ти само главоболия и разправии. За да си върнеш правото да гласуваш, ще се наложи да подадеш писмено заявление в общината или твой пълномощник да представи нотариално заверена молба до общинската администрация по постоянен адрес.

Кой ще си даде такъв зор за възстановяване на избирателните права ли?

Лично аз бих го направила, само ако мога да пусна нововъведената бюлетина „Не подкрепям никого", тъй че да накажа големите партии и покажа смазващата липса на алтернатива. Но тарикатите от правната комисия ни цакат и тук:

Включвайки я в бройката на действителните бюлетини, те подменят първоначалния замисъл да се види какъв е реалният дял на недоволните от политическия процес. Нещо повече, така процентът на действителните гласове се вдига и това ще облагодетелства тъкмо големите партии! Шансът на малките да прескочат дори бариерата от 1%, за която се получава партийна субсидия, рязко пада и се реже каквато и да е възможност за разбутване на статуквото...

„Но това не е всичко!", както се казваше в рекламата на мултифункционалното ренде:

Новите партии и коалиции са ударени и по втора линия със съкращаването на предизборната кампания от месец на 21 дни. Резултатът е ясен - те ще имат по-малко време да се популяризират и да привлекат избиратели. Освен това прагът на преференциите за местни избори се предлага да стане 7% от подадените действителни гласове, което отново ще работи за излъчените от големите партии кандидати. За целта се забранява и сформирането на местни коалиции, което означава тотално разчистване на терена от партии на местно ниво.

Е, поне не са забранили референдумите - това трябва да им се признае.

В тази посока обаче също бе направена сериозна стъпка, след като т.нар. народни представители бяха осенени от „хитроумна" идея как да препънат допитването на Слави Трифонов и екипа му. Ако в година с избори има референдум, който е внесен от инициативен комитет, т.е. от граждани, то двете гласувания ще са в различни дати, реши правната комисия с прозрачното намерение да го провали. Веднъж - тъй като изискваната по закон активност, която да го направи задължителен за депутатите, трудно може да бъде постигната при самостоятелен вот. И втори път -понеже конкретният референдум е планиран да се проведе през отпускарския сезон...

Подигравката, разбира се, не е само със Слави, не е и само с над половин милион български граждани, които са се подписали под предложенията и очевидно желаят да се произнесат по поставените въпроси. Подигравката е с всички гласоподаватели, от чието мнение управляващото мнозинство ни най-малко не се интересува. А това си личи и по още една безобразна забрана - за огласяване на социологическите проучвания в предизборен период. Под предтекст да не се влияе върху обществените нагласи, те по същество ще са скрити и така ще се отворят врати за всевъзможни манипулации. Оттук нататък пък, както вече споменах, господата Балкански, Гочоолу и Дочоолу ще бъдат точно на една крачка от натаманяване на резултатите. И, разбира се, от предизвестения финал:

„След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши"...

Чудно е при това положение защо изобщо се хаби енергия за измислянето на нов Изборен кодекс, когато беше подхвърлена идеята да се вземе наготово фейлетонът на Алеко „Избирателен закон"? А тя е чудесна, защото така черно на бяло ще пише, че „гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове, като срещу името на всеки избирател, който не е гласувал, членът на бюрото отбелязва, че е гласувал." Ще се знае също, че „ония, които са назначени за изброявание на гласовете, ако не скрият или не променят неблагонадеждните бюлетини; ако не притурят достатъчно количество благонадеждни и ако не прочитат умишлено само имената на поръчаните кандидати - подвъргат се на екзекуция." Ще е изначално ясно, че „избираеми за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие". И всеки ще си има едно наум, че „ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието"...

Най-важно обаче е друго: опише ли се отвратителната процедура честно, и изборите ще са такива. Пак отвратителни, даже изключително отвратителни, но този път поне наистина честни.

Любослава Русева

„Редута"